— Ще ти се обаждам.
Извади запалката от джоба на панталона си и поднесе огънчето към листа хартия, който се сгърчи и се превърна в пепел.
— Сбогом, сестро — прошепна той.
19
Същата вечер спах в леглото на Гарет, бях прекалено пиян и уморен, за да се прибера вкъщи. Той отиде при Зоуи. Свих се под старата завивка, която познавах от детството си. Зарових глава във възглавницата и заспах веднага.
Изабела седеше на покритата с чакъл алея, която знаех от детинство. Това беше улицата, която минаваше пред къщата на баща ми. Черната й коса беше разделена на път и падаше върху матовата й кожа, беше облечена в бродираната рокля, която носеше на сватбата ни. Вдигна поглед към мен, усмихна се и хвърли на цимента две малки сиви камъчета, все едно хвърляше зарчета. Когато се удариха в цимента, двете камъчета започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо, като магнити, които се въртят един около друг.
Събудих се и не можах да разбера къде се намирам. Наклонените стени на тъмната стая ми изглеждаха напълно непознати. Загледах се в тавана, покрит с блестящи звезди и планети. Докато ги наблюдавах, те сякаш се размиха и се превърнаха в пламтяща зелена примка, движеха се все по-бързо, откъснаха се от тавана и се спуснаха към мен, придобили очертанията на бягащ човек.
Събудих се, този път наистина. Бях облян в пот, обезводнен, а болката в главата блъскаше в слепоочията ми.
Беше ранно утро, когато стигнах до кооперацията, в която живеех. Заизкачвах се уморено нагоре по стълбите и в този момент се появи Радж, облечен в униформата си. Спря ме и каза:
— Оливър, тази сутрин пристигна един колет за теб. Тъй като те нямаше, позвъниха на нашия звънец и аз го занесох горе. Надявам се да ти носи добри новини.
И тръгна забързано, преди да успея да му благодаря.
Пред входната си врата намерих кутия, на която пишеше „лична въздушна пратка“. Веднага разпознах логото на компанията на Бил Андерсън, както и собствения си почерк. Астрариумът беше пристигнал, като че ли повикан от кошмара, който бях сънувал.
Поставен върху пластмасовата повърхност на кухненската маса, механизмът изглеждаше като излязъл от един съвсем различен свят. Седнах на масата и се загледах в него, почти се надявах, че зъбчатите колела са се сглобили по време на пътуването и сега астрариумът щеше да разкрие тайните си пред мен. Но уредът стоеше неподвижен.
Външният бронзов диск, на който бяха гравирани символите на петте основни планети, блестеше на светлината. На средния диск, изработен от метал подобен на сребро, бяха гравирани гръцките зодиакални знаци — близнаци, стрелец, телец, както и крокодил и ибис. Върху най-малкия диск, направен от златна сплав, бяха изписани египетски йероглифи и като че ли точно в него беше съсредоточена тайната на уреда.
Погледнах през малкия отвор в основата на централния лост, около който се въртяха зъбчатите колела. Забелязах скрити в центъра на механизма два магнита, поставени един срещу друг. Малките сиви дискове приличаха на камъчета, също като камъчетата от съня ми. Стори ми се, че очакват да бъдат задвижени и да започнат да се въртят?
Ако успеех да открия ключа, с който се активира механизмът, дали духът на Изабела щеше да намери покой? Възможно ли беше по някакъв странен, езотеричен начин нейният най-голям страх да се е сбъднал и сега душата й да се намира хваната като в капан в света между живота и смъртта? Дали ако откриех ключа Уаз, астрариумът щеше да ми разкрие каква е неговата собствена съдба? Изабела имаше план какво да прави с него, план, в който участвах и аз. Но какъв ли беше той?
Стреснах се. През тънката стена до слуха ми достигна иззвъняването на будилника на съседите. Казах си, че се държа изключително глупаво. Сънят не означаваше нищо. Въпреки това беше толкова жив, че образите от него все още ме преследваха. Трябваше да разбера как действа астрариумът и след това да намеря безопасно място, където да го скрия. Трябваше да направя това заради Изабела, заради самия себе си и ако можеше да се вярва на Хермес, заради новия и все още неукрепнал ред, който сега се създаваше в Египет. В този момент усетих с каква непосилна задача се бях захванал.
Взех телефона, позвъних на справки и помолих да ми дадат номера на Британския музей.
Саркофагът се намираше в една ниша на голямата зала. Отвсякъде беше изписан с йероглифи, описващи живота на Нектанебо II, военните му подвизи, съпругите му, дворците и богатствата му. Разказваха също така и за пътешествието му в задгробния живот, въпреки че саркофагът никога не бе изпълнил същинската си роля.