Выбрать главу

Деловитостта надделя над еуфорията.

Необходимо бе да знае накъде отива. Извади документите и сред тях върху изящната хартия потърси направлението си. Ето го: трябва да се яви в стая №10865.

Вървя достатъчно дълго, преди да се увери, че нещо не е наред. Коридорът изглеждаше все така прав и не показваше никакво желание за промяна. Вгледа се в подробностите. Забеляза следите на всеобща занемареност и първоначално пренебрежение. По стените бе лепната бяла постна боя, от най-евтината, и отдавна бе успяла да се напука, на места да изпада и да покрие пода със сивобял неприятен прах. Обърна се и видя собствените си следи, умрели мухи и хлебарки, а безброй пукнатини по тавана създаваха илюзията за скорошно срутване. Точно пред него някакъв голям паяк се спускаше от паяжината си по тънка нишка и предизвикателно се полюляваше. А далечината не предлагаше нищо ново.

Щом вещите не желаят да се променят, човек трябва да промени поведението си!

Разсъждаваше по аналогия. Допря ръка до стената, потрепера от неприятната мокра хладина и се задвижи както преди малко в лабиринта на Парадния вход. Но нищо не стана. Тогава да обърне посоката — започна да се връща. Отново нищо. Премести се на отсрещната стена. Най-после постъпи правилно.

Стената се разтвори!

ПРИДРУЖИТЕЛ А15, ДОНЕСЕНИЕ №1

ДАТА: 25.16.2089

В съответствие с възложената ми задача придружих обект 312 при преминаването му през пропускния сектор на Сградата. Установих следните факти:

Държане: стандарт 35.1685.83 т. 1.65 т. 3.15 т. 7.85 т. 19.63 т. 35.18 т.

40.11.11.

Същият проявява сдържаност при контактите си с държавни служители, отзивчив е към изискванията им, не се опитва да заобикаля задълженията си.

След залагане на данните в програма „СИЛУЕТ“, същата потвърждава правилността на избора.

Отклонения от предвидимите постъпки не са забелязани.

Подпис: (не се чете)
Придружител А15

9.

25.16.2089 (понеделник)

Най-после е вътре в Системата. Разбра го по бързащите хора. Намираше се в нормален коридор на учреждение. Разнасяха се разнообразни звуци и шумове: от високи гласове до резки хлопвания на врати. Миришеше на кафе, пресни плодове, хартия и на неизбежния всепроникващ канцеларски прах. Обстановката изглеждаше приятна, дори разкошна. Стените бяха облицовани с дървена ламперия, създаваща чувство за уют и спокойствие, подът, идеално чист и гладък като огледало, бе покрит по средата с килимена пътека, в която сръчни ръце бяха втъкали разнообразни сцени от античната митология. Над главата луминисцентни източници на светлина пръскаха щедрите си дарове.

Погледна най-близката врата и се ужаси.

Номерът беше 265834.

Къде ли се намира неговата стая? Първото му желание беше да попита. Понечи да спре бързащ мъж с елегантно сако и измачкан панталон, но го спря вътрешното му противодействие. От дете трудно влизаше във връзка с непознати хора. Мъчеше се от години да преодолее тази си слабост, понякога ставаше нахален, нагъл, груб и успяваше да скрие смущението си, но после дълго се срамуваше от себе си. И предпочиташе да избягва такива действия или поне да ги отлага за по-късно, когато ще бъде с друго настроение.

Засега реши да изчака. Може сам да се оправи. Ориентирането е по-скоро функция на мисълта, отколкото на местността. Ха, та това е нова сентенция! Зарадва се на находчивостта си. Не бе загубил способностите си. Можеше да твори. Следователно можеше и да разсъждава. Тема: как да стигне до №10865?

Избра посока на движение от №265834 към №265833 и я нарече права. Спрямо нея споменатите номера се намираха отдясно. А отляво?

Срещу 265834 — 265665.

Срещу 265833 — 265666.

Отдясно номерата намаляваха, отляво се увеличаваха.

Засега това нищо не му говореше. Прие го просто за сведение. Вгледа се в подробностите. Светлите тонове създаваха спокойно настроение. По вратите бяха закачени или залепени табелки, списъци с имена, съобщения, бележки и т.н. Същевременно по стените нямаше нищо служебно, а само привлекателни картини с натюрморти и пейзажи, под които кожени канапета предлагаха възможност за удобно отморяване.

А защо да не си почине?

Едва го помисли и веднага седна. Интересно защо не се сети веднага? Умората в краката се проявяваше с лека болка. Отпусна тялото си и усети приятно облекчение. Тепърва му предстояха много подобни изживявания. Познаваше добре нравите в подобно учреждение: усилено движение, преодоляване на трудности от неочакван характер и малко свършена докрай работа.