Срещу него седнаха двама души и започнаха да разговарят шумно.
— Срещна ли Маргарет? — поинтересува се дебеличкият мъж с розови бузки и тихичко изхихика.
— Видях я край стълбата на осми вътрешен етаж — отговори събеседникът му, също така мъж, но по-едър и по-здрав, по-млад и по-свеж. — Спрях я и поговорихме.
— Как е със здравето?
— Изглеждаше превъзходно.
— Бях те помолил да внимаваш с очите й.
— О! Вгледах се и видях, че са кафяви с пъстри точици.
— Не си ме разбрал правилно. По важното беше какво има всъщност около очите.
— Върху клепачите — син грим.
— А под тях?
— Чисто.
— Абсолютно? Не са ли останали следи от умора?
— А-ха! Сетих се. Петна под очите нямаше.
— Ето това исках да разбера.
— Интересно ми е защо?
— Съществуват съображения, които ме карат да бъда любопитен. Засега не мога да ги споделя. Всъщност ти си достатъчно умен сам да се досетиш.
— Така е.
— Сещаш ли се?
— Донякъде. Въпреки че виждам няколко варианта и засега не мога да дам предпочитание на някой от тях.
— Аз изпитвам същото затруднение.
— Тогава защо не се срещнеш сам с нея?
— О! Не! Не сме толкова близки, че да се осмеля натрапчиво да я оглеждам.
— Аз също не я познавам добре.
— Но ти си млад мъж и можеш да си позволиш малко нахалство, което да мине по линията на по-особен интерес.
След тези думи те се засмяха, станаха и си тръгнаха. Повървяха по коридора, свърнаха и изчезнаха в някаква врата.
Станимир недоумяваше от чутото.
Всъщност засягаше ли го това? Сигурно не, би могъл да допусне, че тяхната поява не е съвсем случайна, но само ако прекрачи границите на нормалното мислене.
Време е да тръгва. Стана и краката сами го понесоха към онази врата, в която изчезнаха двамата мъже.
Изглеждаше като всички други врати. Номерът краси лицето. Но имаше и разлика — на преден план беше залепен ликът на голям черен кон, взет сякаш от диаграма в шахматна книга.
Преди да помисли какво прави, хвана дръжката, натисна я и бутна вратата. Озова се в някакво интересно помещение. Не можа да определи красиво ли е, или грозно. По-скоро второто. Вляво една до друга бяха разположени шест червени кабини, номерирани от 0 до 5. Вдясно — същите кабини, но вече сини. Между редиците, на отсрещната стена се виждаше някаква невзрачна врата. Но той я отмина и реши да се занимае с нея най-накрая.
Обхвана го несигурност и боязън. Ами ако влизането в конската глава е забранено? И ако някой го види? Как да обясни присъствието си? Добре, че онези двама души бяха изчезнали някъде. Може би бяха продължили пътя си през третата врата?
Побърза да излезе в коридора. Поразходи се нагоре-надолу. Хората, които срещаше, го отминаваха, без да му обръщат внимание. Той самият не откъсваше очи от вратата с лика на коня. Какво ли толкова го привличаше? Трудно би обяснил, ако някой се досетеше да му зададе подобен въпрос. Изпитваше трепета на новото познание и знаеше, че по този начин по-лесно ще се приобщи към порядките в Сградата.
Не изтърпя и се върна в конското помещение.
На входа почти се сблъска с някаква жена. Усети уханието на парфюма й, направи й път, но така, че почти да се допре до нея, при което изпита обяснимо вълнение. Дали ще я срещне отново?
Вътре нещо липсваше, но не го осъзна веднага. Отваряше кабините и поглеждаше любопитно в тях. По изпълнение бяха абсолютно еднакви, различаваха се по цвят и номер. За какво ли бяха предназначени?
Не успя да си отговори.
Запъти се към вътрешната врата.
Нямаше я! Тя беше изчезнала.
На друго място би се учудил безкрайно, но сега дори не се развълнува. В тази сграда всичко бе допустимо.
Реши се на опит. Влезе в кабина №2-червено и затвори вратата. Нищо не се случи. Повъртя се в дори нямаше къде да седне, после си излезе. „Ама че дивотия“, каза си и се отправи към коридора. Същият! Седна на най-близкия диван и се замисли. Усети онова вътрешно напрежение, толкова неприятно и досадно, което се поражда от несигурност и обърканост. Опитваше се да го прогони. Приложи последователно няколко способа на вътрешна саморегулация, но не успя да възстанови душевното си равновесие. Погледът му като пощурял се плъзгаше нервно по предметите.
Нима беше сляп?
Номерът на стаята срещу него беше 285834. Та той се е изкачил два етажа по-нагоре! Разгада приложението на конската стая. Тя представляваше асансьор от нов тип — пренася те по етажите, без да усещаш никакво движение.
Защо да не опита още веднъж?