— Предполагам следното. Лимфата, нека наричаме тази система така за по-кратко, е била необходима за пускането и пригаждането на Сградата към нормална работа. Първоначално са я консервирали, но после, след като някои служители са проникнали в нея било случайно, било след запознаване с документацията, Външните са решили да я демонтират. И както често става, майсторите са си оставили ръцете. Махнали са по нещичко и са отчели пълен обем извършена работа.
— Който овладее Лимфата, контролира или придобива възможност да изменя начините на функциониране на Сградата. Появява се втори център на управление. Системата става нестабилна.
— Осъществено ли е или е само потенциална опасност?
— Кой знае? — Димитър изведнъж скочи на крака. — Може би на онези вън страховете са големи. Питал ли си се понякога за какво служи тази грамада? Пълна тайна. Приемам го за нормално. Друго не мога да приема. Служителите! Е, плащат им добре. Старините им ще бъдат осигурени. Ако нещо им се случи, техните наследници ще си получат компенсацията. Но нима парата определя всичко? Нормално ли е да ти взимат от живота? И тези хора да са така спокойни? Да се отнасят помежду си тъй, че все едно нищо не се е случило. Изглеждат доволни. Опитах да разговарям с няколко души на тази тема, а те ми отговориха: „Аз ли ще оправям света!“ Петре, задавам ти следния въпрос: „Знаеш ли какво прави Сградата? Каква е нейната цел?“ Моля те, отговори ми искрено.
— За съжаление нищо не мога да ти кажа. Тайната се крие в работните стаи. Но какво всъщност става там, не ни е позволено да знаем. В началото, бях още така млад и зелен, трудно ми е да си го призная, въпреки побелялата си глава, бях изпълнен с илюзии, работех като вол и непрекъснато разсъждавах. Как ли не съм се опитвал да проникна в тези помещения. Знаеш сам как реагират на нашите посещения. Пропускат ни като през обикновени врати. Уви, аз съм най-обикновен човек. Ирационалното в живота ни прави несигурни, апатични, оставяме се на хода на събитията, превръщаме се в послушни и това Системата го постига по-добре с непонятното, отколкото с насилие или жестокост.
— За щастие нашата цел е напълно понятна. Трябва да разкрием онези хора, които проникват в Лимфата, и с тяхна помощ да доразградим остатъците й. Първият ход е успешен. Да обмислим следващите.
Петър разбърка снимките на бюрото си. Избра една от тях и я протегна на Димитър.
— Погледни — обясни той. — Обектът се е наредил на опашката. Пред него е Виктория. Той гледа към нея, после отклонява глава и се спира на една друга особа. Красива е, нали? Подсъзнанието я запомня, съзнанието я отхвърля. Да видим този момент на видеото… А сега забавено… Тя също го забелязва… Май изпитва нещо като кратък стрес. Между тях е възможно наличието на психологическо привличане. Ако се намесим и намалим чрез инициализация прага на контактността, ще бъдем в състояние да управляваме тяхното поведение един към друг.
— Ползата?
— Стабилните системи се отразяват благоприятно на моралните принципи. Ние трябва да ги разклатим, в известна степен да ги унищожим и да подтикнем нашия „белязан атом“ към нарушаване на нормите и следователно към действия. Идентифицирай тази жена. Изучи степента на нейната използваемост.
— Ти ми заповядваш, а би трябвало да е обратното.
— Не се хващай за буквата на закона. Използвай пакета за Психологическо прогнозиране.
— И друго!
— Какво друго?
— Виждам, че нещо се колебаеш.
— Не знам — замислено каза Петър. — Напоследък стават странни неща… Страхувам се, че ни чакат трудни времена. Имам задължението да ти съобщя една от тайните на Сградата.
Той бръкна в чекмеджето и извади някакъв лист.
— Преди това трябва да подпишеш клетвена декларация. Собственоръчно попълни всички графи… Готов ли си?… Сега ще го изпратя в архива по телефакса…
Той се наведе над апарата, постави хартията и докато отворът я всмукваше, той се обърна към Димитър и продължи да говори:
— Слушай сега. Под мое наблюдение се намират част от резервните изходи, проходи и коридори. Казвам част, защото моите възможности се простират до някаква врата, която не желае да се отваря. Доколкото съм уведомен, тази част се намира под външно наблюдение. Имам правото, а сега го имаш и ти, да влизам в нея, само след като ми позволят или след като ми заповядат. Да си призная искрено, влизал съм вътре само един път в началото на работата си тук, с цел да се запозная с обстановката. Там е невероятно мръсно, неприятно и влажно; въобще — потискащо. Дори бях забравил, че съществува. Отвън също не ми напомняха за нея. Но вчера ми заповядаха да ги посетя. Повод имаше. Виж тази снимка.