Станьо разклати по навик запалката и след като създаде пламъчето, го поднесе на събеседника си.
— Слушай — реши се Станимир, — разкажи ми, какво е станало в стола.
— Нима наистина те интересуват подобни глупости?
— Когато определят духа на времето…
— Какво, какво… А, разбирам те — онзи засмука с наслада дима. — Ти си нов, нали? Познах! Личи си от сто крачки. Слушай тогава. Подобни инциденти се случват често. Има хора със слаби нерви, но това не е достатъчно, трябва и малко примес на идеализъм. Аз бях на две маси от бай Асен. Видях ясно как блъсна чинията и за удоволствие на присъстващите се качи на масата и почна… не бих казал да вика, нито пък да крещи; просто говореше високо и убедително: „Докога, колеги, ще търпим това издевателство. Крадат ни от живота, а ние се правим, че не забелязваме. Няма работни стаи, а душегубки…“ И продължи все в този дух. Прав си беше човека. Всички го знаем.
— Не те ли е страх от мен?
— Че защо? Та ние всички си го говорим един на друг. Това е публична тайна. Администрацията няма нищо против. Тя си има основен принцип: говори, прави, каквото желаеш, само не го демонстрирай официално! Хайде, да влизаме, че ще закъснеем.
Мъжът размаха цигарата. Тънката струйка дим описа летящо сърце. Затрополи надолу по стълбите. На вратата се спря, извърна глава и съвсем сериозно изрече:
— Бай Асен почти всеки божи ден играеше шах с Димитър Димитров.
— Кой е този?
— Работи в Секретната служба на Сградата.
Изстрелвайки тази последна стрела, той се стрелна във вратата. Разтвори я широко и прекрачи прага. Виждаше се коридорът, но човекът не го стигна, фигурата му се замъгли и изчезна, преди вратата да се хлопне.
Станимир веднага го последва, но се оказа в друг коридор. Онзи човек бе изчезнал някъде в Сградата и сигурно никога повече нямаше да го види.
Преди няколко дни би се възхитил, а сега се чувстваше унизен. Добре го бяха измислили, няма спор, набутват те в залата, а единственият изход е край масичките с листовете. Преди няколко дни би го приел съвсем спокойно, дори с презрение: някакви си там чертички върху бял лист, никого с нищо не задължават. Сега обаче в него се беше променило нещо в там, на онзи лист, ти оставяш частичка от душата си. Съмняваше го не толкова същността, колкото поставянето му в безизходно положение с единствено решение.
4.
В понеделник сутрин е съвсем различно от другите дни. Осъзна го, веднага щом се оказа в коридора. Хората се бяха подредили в две редици точно на пътеката с гръб към него. Потърси с поглед мястото си и веднага се постара да се намести незабелязано в строя. Секцията беше налице, начело с началника.
— Уважаеми дами и господа — прозвуча тържествено от високоговорителя, — днес поставяме начало на нова традиция, чиито корени се губят в древността, а в някои предприятия в Япония се спазва и до ден днешен. Комисията по ритуалите сметна за нужно да препоръча на ръководството на Сградата да изпълни желанието на колектива всеки понеделник всички сътрудници тържествено да изпълняват Химна на Сградата. Моля ви, колеги, пейте с нас.
Тържествената музика плени душите. Станимир се изпъна и запя заедно с другите. Думите не стигаха до съзнанието му, но пък и не беше нужно. Екстазът го издигна до небесата. Има само един свят в светът на Сградата, и той е негов служител, верен и неподкупен.
Музиката свърши, хората се разпръснаха.
Станьо се отправи към лавката. Нареди се на опашката и в него още дълго вилня възвишеното.
Ориентация:
етаж: 312
коридор: 47
стая: 517
означение: 312 047 517
посока: +
Последното означаваше, че асансьорите вървят в посочената посока, а стълбите — наобратно. Транслаторите си остават засега неизменни при всички преживени реорганизации.
— Разбра ли — дочу глас пред себе си, — днес закуските не са пристигнали. Пепи, лавкаджийката, обяви, че ще прави само три вида кафета и шест вида сандвичи.
— Казват, че дните щели да бъдат четни и нечетни.
— Доживяхме и това.
— Изгоряла била трансформаторната подстанция. Поради конструктивна недомислица при ремонта е необходимо да се изключат половината мощности на резервното захранване.
— Кога ще почне ремонтът?
— Знае ли някой. Пепи, три кафета с каймак, два сандвича с луканка и кайзер, сок от манго и три кутии цигари „Малборо“, но от онези с тигърчето в надписа. Два шоколада „Крава“, „Аерошоколад“ и три „Спътника“. Добави две пакетчета стафиди, ехо и три с бадеми „Юпитер“. На подноса да има четири салфетки-президентки.
— Много неща поръчваш, Жоро!
— Взимай, докато има. Като гледам как се опразват лавиците, скоро ще останем само на турско кафе и сандвичи със сирене и малко салам.