— Що пророкуваш като сляпа врачка.
— Не викай бедата, тя сама ще дойде.
Жоро тръгна и по пътя към изхода някой му подложи крак, нещата от подноса полетяха към пода, а мъжът скочи и се хвърли да бие шегаджията. В настъпилата суматоха удари съвсем друг човек. Развихри се буря. Разкрещяха се жени. Задрънчаха счупени стъкла. Трикрака масичка се намеси в схватката и незабавно пострада — строполи се на земята и жално заплака, докато я трошаха безмилостно. По-яките и по-спокойни мъже се опитваха да ги разтърват. Постепенно ги изтласкаха извън лавката, където стихията се разтече по коридорите и стълбите. Оформиха се три-четири двубоя, които, неподхранвани от живото любопитство на шумна тълпа, бързо затихнаха.
— Затварям — обяви Пепи. — Трябва да почистя.
— Аз ще ти помогна — появи се отнякъде Жоро.
— Я се махай, побойник такъв!
Той не отговори, а само се поухили, наведе се и започна да събира трошляците. Ушите му пламтяха, косите му бяха разрошени, а в очите се четеше наранено самодоволство и обидено достойнство.
— Видя ли кой те спъна? — запита любопитно Пепи.
— Дявол знае, има ли всъщност някакво значение, ударих първия попаднал пред очите ми.
— Беше великолепен, Жоро — приближи се до тях мъж с буйна коса, нисичък на ръст, спокоен по характер и съвсем не войнствен. По време на схватката се беше дръпнал в най-безопасния ъгъл, изгледал бе любопитно зрелището и дори сега продължаваше да се наслаждава на разигралия се скандал. — Направи само една грешка, всъщност те спъна адашът ти, Жоро Иглата…
— Като го хвана, ще му дам да се разбере.
— Ама той бил голям страхливец. Предизвика сбиването, а самият той веднага се измъкна.
Станимир побърза и той да се измъкне. Не беше последен. Двама мъже продължаваха необезпокоявани да си пият кафето, групичка жени оживено обсъждаха случката. На вратата се сблъска с елегантен мъж. Въпреки средния си ръст, новодошлият имаше внушителна фигура, и някак от самосебе си събуждаща респект. Дрехите подсказваха служител от по-висш ранг.
— Какво е станало — запита влезлият с остър глас и очите му веднага се насочиха към Жоро.
Онзи се сви, смали, на лицето му се появи смирено изражение и кротко отвърна:
— Имахме малък спор, господин Диборчев.
— И чашите са се пръснали на парчета от яд?
— Как познахте. Първо се изчервиха, после заплакаха и накрая се пръснаха.
— Добре. Изчистете помещението. Донеси ми едно кафе със сметана в стая 472. Отвори ми се прозорец в работата и бих желал да споделя с теб някои от малкото си знания по служебна етика.
Станьо побърза да се махне. Помоли се на Сградата да изпълни едно негово желание, само едно за днес. „Поискай и ще ти се даде“, е казано в Светото писание. Бе разгръщал на младини Библията и, воден от колекционерска страст, бе вадил и подреждал ярки слова. По-мъдър не стана, но поне ги сипеше на място и не на място.
Изглежда Върховния сравни желанието с нечие друго и като не регистрира допълнителни ограничения, реши да не пречи, а да помогне.
Вики излезе от най-близката врата в коридора и започна да се отдалечава. Не го видя. Станьо викна след нея, но още преди да дочака отговор, се затича, настигна я, застана от лявата й страна, пое няколко пъти дълбоко дъх за успокоение и се представи.
— Виктория Панайотова Михайлова — влезе тя в тона му. — Господине, принудена съм да ви предупредя, че наложителни обстоятелства ми налагат да бъда съвсем кратка. Изключителни събития ми попречиха да дойда на срещата в петък. Дълбоко съжалявам за случилото се и затова съвсем искрено ти предлагам да плюем на задълженията и да поживеем тази сутрин за себе си. Съгласен ли си?
— Разбира се! Госпожица или госпожа?
— Госпожица.
— Госпожице Михайлова, изказаните от вашата особа мисли искрено ме развълнуваха; те съвпадат напълно с моите собствени разбирания. За дълбоко свое съжаление, съзирам една съществена трудност. Къде ще отидем?
— За това ще се погрижа аз!
Тя го поведе по коридора, по възможност по-далеч от лавката. Срещаха все по-малко хора. Накрая пространството съвсем опустя и те застанаха пред вратата на асансьора. Изкачиха се осем етажа нагоре. Насочиха се към транслатора.
— Дано няма никой вътре — помоли се Вики.
— Ще се заключим ли?
— Не ставай глупав. Подобно нещо в Сградата е абсолютно недопустимо. Да си забелязал някъде ключ или ключалка? Тези отгоре те разпознават било по допуска, било по тебе самия, и определят — според тях правилно — дали да ти отворят или да оставят вратите плътно притиснати.