Но всъщност най-силно ме безпокояха нещата, които липсваха от списъка. Местоположението на родилното петно на Пач ми се струваше зловещо, наплашена бях и от случилото се на прозореца ми предишната нощ. Не подозирах категорично Пач, че ме шпионира, но не бих могла да пренебрегна съвпадението, че със сигурност бях видяла някой да наднича през прозореца на спалнята ми броени часове след срещата ми с Пач.
При мисълта, че Пач може би ме следи, бръкнах в предното отделение на раницата си, извадих от шишенцето две хапчета желязо и ги глътнах целите. Заседнаха на гърлото ми за кратко, но после си проправиха път надолу.
С крайчето на окото си забелязах извитите вежди на Пач.
Запитах се дали да не му обясня, че имам анемия и вземам желязо на хапчета няколко пъти дневно, особено когато съм под напрежение, но реших да не го правя. Анемията не беше опасно за живота заболяване… стига редовно да приемах желязо. Не бях чак такава параноичка, че да подозирам Пач в желание да ми навреди, но болестта ми се стори уязвимо място, което е по-уместно да скрия от него.
— Нора?
Тренера стоеше в предната част на стаята, разперил ръце в жест, който показваше, че той очаква едно — моя отговор. По бузите ми нагоре бавно плъзна топлина.
— Бихте ли повторили въпроса? — помолих.
Класът се изкиска.
— Кои качества те привличат у евентуален полов партньор? — попита Тренера леко раздразнено.
— Евентуален полов партньор ли?
— Хайде, нямаме цял следобед на разположение.
Чух Ви да се смее зад мен.
Гърлото ми се стегна.
— Искате да изредя качествата на…
— На евентуален полов партньор… Да, ще ни бъде от полза. Сподели.
Неволно метнах кос поглед към Пач. Той се беше облегнал преспокойно на стола си, почти прегърбен, но не съвсем, и ме оглеждаше доволно. Удостои ме с пиратската си усмивка и изрече само с устни: „Чакаме“.
Сложих ръце върху масата с надеждата да изглеждам по-овладяна, отколкото се чувствах.
— Никога досега не съм се замисляла за това.
— Ами мисли бързо.
— Бихте ли попитали първо някой друг?
Тренера посочи нетърпеливо вляво от мен:
— Ти кажи, Пач.
За разлика от мен Пач отговори уверено. Беше застанал с леко наклонено към моето тяло и броени сантиметри деляха колената ни.
— Интелигентна. Привлекателна. Уязвима.
Тренера пишеше прилагателните на дъската.
— Уязвима ли? Защо? — попита.
— Това има ли нещо общо с раздела, който изучаваме в момента? — обади се Ви. — Понеже в текста не откривам нищо за желаните качества на евентуален полов партньор.
Тренера спря да пише, колкото да погледне през рамо:
— Всяко животно на планетата привлича полови партньори с цел възпроизводство. Жабите издуват телата си. Мъжките горили се бият по гърдите. Виждали ли сте как мъжкият омар се повдига на връхчетата на крачетата си и щрака с щипки, за да привлече вниманието на женската? Привличането е първият елемент от възпроизводството при животинските видове, включително при хората. Защо не ни представите своя списък, госпожице Скай?
Ви вдигна пет пръста:
— Красив, богат, отстъпчив, свирепо покровителствен и съвсем мъничко опасен. — След всяко прилагателно тя сгъваше по един пръст.
Пач се изсмя тихичко:
— Проблемът с привличането при хората е, че не се знае дали ще бъде взаимно.
— Отлично наблюдение — похвали го Тренера.
— Хората са уязвими — продължи Пач, — защото могат да бъдат наранени. — В този миг коляното му удари моето. Аз се дръпнах и дори не посмях да се замисля какво ли иска да каже с този жест.
Тренера кимна.
— Сложността на привличането — и на възпроизводството — при хората е една от особеностите, по които те се отличават от другите видове.
При тези думи като че ли дочух леко сумтене от страна на Пач, но звукът беше съвсем слаб и не бях сигурна.
— От зората на времето — продължи Тренера — жените са били привличани към мъже със силно изразени умения да оцеляват — например интелигентност и физическа сила, защото е най-вероятно мъже с такива качества да осигурят вечерята. — Тренера изпъна палци във въздуха и се ухили. — Вечеря е равно на оцеляване, хора.