— Остани в колата и се скрий — подаде ми ключовете Пач. — Ако някой излезе от сградата, изчезвай.
Той излезе от колата. Беше облечен с черна фланела с обло деколте, тъмни джинси и боти. С тъмната му коса и мургавата кожа човек трудно можеше да го различи от общия фон. Пресече улицата и за броени секунди потъна в нощта.
Двадесет и осма глава
Минаха пет минути. Десетте станаха двайсет. Опитах се да не обръщам внимание на ужасяващото чувство, че съм под наблюдение. Погледнах към сенките покрай училището.
Защо Пач се бавеше толкова? Прехвърлих през главата си няколко теории, а тревогата ми растеше с всяка минута. Ами ако Пач не може да намери Ви? Какво ще се случи, когато Пач открие Елиът? Съмнявах се, че Елиът би могъл да надвие Пач, но и това бе възможно — ако Елиът го изненада.
Телефонът в джоба ми звънна и аз подскочих, извън себе си от ужас.
— Виждам те — каза Елиът, когато вдигнах. — Седиш навън в колата.
— Къде си?
— Наблюдавам те от прозорец на втория етаж. Ние играем вътре.
— Не ми се играе.
Той прекъсна разговора.
Сърцето ми се беше качило в гърлото, когато излязох от колата. Вдигнах поглед към тъмните прозорци на училището. Елиът едва ли знаеше, че Пач е вътре. Гласът му звучеше нетърпеливо, не ядосано или раздразнено. Единствената ми надежда беше Пач ми има план и да се погрижи нищо лошо да не се случи с мен или с Ви. Облаци закриха луната и аз се запътих към източния вход под сянката на страха.
Пристъпих в полумрака. Няколко секунди очите ми опитваха да различат нещо на снопа светлина от уличната лампа, който проникваше през прозорчето в горната част на вратата. Плочките на пода създаваха восъчно отражение. От двете страни на коридора бяха наредени шкафчета като спящи войници роботи. Помещението не излъчваше спокойствие и тишина, а зловеща заплаха.
Външните лампи осветяваха първите няколко метра от коридора, но след това нищо не виждах. От вътрешната страна на вратата имаше няколко ключа за осветлението и аз ги щракнах, но нищо не последва.
Тъй като навън имаше ток, явно електричеството беше изключено нарочно. Дали това беше част от плана на Елиът? Не го виждах, не виждах и Ви. Нямаше го и Пач. Щеше да се наложи опипом да се ориентирам през стаите и да ги изключвам бавно една по една, докато го намеря. А двамата заедно щяхме да намерим Ви.
Използвайки стената за ориентир, поех бавно напред. Всеки учебен ден минавах оттук по няколко пъти, но сега на тъмно коридорът изведнъж ми се стори непознат. И по-дълъг. Много по-дълъг.
На първото разклонение мислено прецених местоположението си. Ако завиех наляво, щях да стигна до залата на оркестъра и на поп групата, и до кафенето. Коридорът надясно водеше до администрацията и до двойното стълбище. Продължих направо към вътрешността на сградата и към класните стаи.
Кракът ми се закачи в нещо и преди да се опомня, се строполих на пода. Мътна сивкава светлина заструи от прозорчето точно над мен, когато луната излезе иззад облаците, и освети чертите на тялото, в което се бях спънала. Джулс лежеше по гръб с празен поглед. Дългата му руса коса се беше разбъркала върху лицето, ръцете му висяха отпуснати от двете страни.
Надигнах се на колене и задъхана закрих устата си с ръка. Краката ми се разтрепериха от прилива на адреналин. Много бавно положих ръка върху гърдите на Джулс. Сърцето му не биеше. Беше мъртъв.
Скочих на крака и задавих напиращия писък. Исках да извикам Пач, но така щях да издам местоположението си на Елиът — ако вече не го знаеше. Сепнато осъзнах, че той може да стои на няколко метра от мен и да ме наблюдава, докато се разгръща тази извратена игра.
Светлината горе избледня и аз неистово се огледах. Отпред се простираше безкраен коридор. Библиотеката беше отляво след неголямо стълбище. Отдясно бяха класните стаи. След кратко колебание избрах библиотеката и опипом си запроправях път по тъмния коридор, само и само да се отдалеча от трупа. Носът ми протече и си дадох сметка, че плача беззвучно. Защо беше мъртъв Джулс? Кой го беше убил? След като той беше мъртъв, дали и Ви беше мъртва?
Вратата на библиотеката беше отключена и аз опипом влязох. Покрай рафтовете с книги в отсрещния край на библиотеката имаше три малки кабинета за самоподготовка. Бяха звукоизолирани. Ако Елиът искаше да затвори Ви, това беше идеалното място.
Тъкмо се канех да се запътя натам, когато в библиотеката се разнесе мъжко стенание. Заковах се на място.