— Нека позная какво си мислиш — каза Джулс, стана и се приближи до вратата на стаята. — Вече ти се иска изобщо да не беше срещала Пач. Иска ти се той никога да не се беше влюбвал в теб. Давай, присмей се на положението, в което те е поставил. Присмей се на собствения си неуместен избор.
Фактът, че Джулс говореше за любовта на Пач, ме изпълни с ирационална надежда.
Измъкнах скрития скалпел и скочих на крака.
— Не се приближавай до мен! Ще те наръгам, предупреждавам те!
Джулс издаде гърлен звук и замахна с ръка над плота в предния край на стаята. Стъклениците се блъснаха в черната дъска и се изпочупиха, разлетяха се листове хартия. Закрачи към мен. Изпаднах в паника и стиснах скалпела възможно най-уверено. Острието посрещна дланта му и проряза кожата.
Джулс изсъска и отстъпи назад.
Светкавично забих скалпела в бедрото му.
Той впери невярващ поглед в щръкналия от крака му метал. Измъкна го с две ръце и с разкривено от болка лице. Разпери пръсти и скалпелът изтрака на пода.
Направи несигурна крачка към мен.
Изпищях и отскочих настрани, но бедрото ми се блъсна в ръба на масата. Загубих равновесие и се строполих долу. Скалпелът лежеше на близо метър от мен.
Джулс ме обърна по корем и ме възседна в гръб. Притисна лицето ми към пода, като ми разби носа и заглуши виковете ми.
— Храбър опит — изръмжа той, — само че така не можеш да ме убиеш. Аз съм нефилим. Безсмъртен съм.
Пресегнах се към скалпела, забивайки нокти в пода, за да се протегна и да преодолея тези последни няколко сантиметра. Пръстите ми докоснаха скалпела — бях толкова близо. Но Джулс ме дръпна.
Силно го ритнах с пета между краката, той изстена и се катурна на една страна. Полазих на четири крака, но Джулс се търкулна към вратата и ми препречи пътя натам.
Косата му провисна пред очите. По лицето му се търкаляха капки пот. Устата му беше разкривена от болка.
Всички мускулчета в тялото ми се стегнаха, готови да се хвърлят в действие.
— Късмет с опита за бягство — каза той с цинична усмивка, която явно му струваше доста усилия. — Ще видиш какво имам предвид. — И се стовари тежко на земята.
Двадесет и девета глава
Нямах никаква представа къде е Ви. Хрумна ми очевидното — да разсъждавам като Джулс. Къде щях да държа Ви заложничка, ако бях на негово място?
„Сигурно ще е на такова място, че да й е трудно да избяга и да е трудно да бъде открита“, размишлявах.
Мислено си представих сградата, като насочих вниманието си предимно към горните етажи. Най-вероятно Ви беше на третия етаж, последния етаж на училището — ако не броим малкия четвърти стаж, по-скоро мансарден. До него водеше тясно стълбище, до което имаше достъп само от третия етаж. Най-горе имаше само две миниатюрни стаи — кабинетът по испански и редакцията на „иЗайн“.
Ви беше в редакцията. Сигурна бях.
Възможно най-бързо, доколкото ми позволяваше мракът, се отправих опипом нагоре по стълбите. След няколко опита намерих тясното стълбище към редакцията на „иЗайн“. Горе бутнах вратата.
— Ви? — повиках я.
Тя тихо изстена.
— Аз съм — уверих я, пристъпвайки внимателно по пътеката, понеже не исках да съборя някой стол и да издам на Джулс къде се намирам. — Ранена ли си? Трябва да се махаме оттук. — Намерих я сгушена в предната част на стаята, притиснала свитите си колене към гърдите.
— Джулс ме удари по главата — каза тя и гласът й започна да се извисява. — Мисля, че съм припаднала. А сега не виждам. Нищо не виждам.
— Чуй ме. Джулс е изключил тока, а транспарантите са спуснати. Просто е тъмно. Хвани ме за ръка. Трябва незабавно да слезем долу.
— Мисля, че ми е направил нещо. Главата ми пулсира. Наистина съм сляпа!
— Не си сляпа — прошепнах и леко я разтърсих. — И аз не виждам. Трябва да слезем опипом. Ще излезем от изхода до гимнастическия салон.
— Той залости всички врати.
Помежду ни настана напрегнато мълчание. Спомних си как Джулс ми пожела късмет с бягството и вече знаех защо. От сърцето към останалата част на тялото ми плъзна осезаема студена тръпка.
— Не и вратата, през която влязох — казах. — Най-далечната източна врата е отключена.
— Трябва да е единствената. Бях с него, когато залости останалите. Каза, че никой не бивало да се изкушава да излезе навън, докато играем на криеница. Излизането било забранено.