„Не поглеждай надолу — наредих си. — Съсредоточи се над онова, което е горе.“ Колебливо се покатерих по следващата пречка. Стълбата изтрака, защото не беше заварена както трябва за стената.
Смехът на Джулс долетя до мен горе и концентрацията ми се изпари. Започнах да си представям как падам. Логиката ми казваше, че той ми внушава тези представи. После мозъкът ми се наклони на една страна и вече не си спомнях къде е горе и къде е долу. Не можех да разгадая кои мисли са мои и кои са на Джулс.
Обзе ме толкова плътен страх, че зрението ми се замъгли. Не знаех на кое място на стълбата съм стъпила. Добре ли бяха поставени стъпалата ми? Щях ли да падна? Вкопчих се в пречката с две ръце и притиснах челото към кокалчетата си. „Дишай! — наредих си аз. — Дишай!“
И тогава го чух.
Бавното и унищожително скърцане на желязото. Затворих очи, за да преодолея замайването.
Металните скоби, с които горната част на стълбата беше закрепена за стената, се откъснаха. Стърженето премина в пронизителен вой, когато и следващите скоби се откъснаха от стената. Със заседнал в гърлото писък наблюдавах как от стената се откъсва цялата горна половина на стълбата. Обхванах я здраво с ръце и крака и се приготвих за полета назад. Стълбата се залюля за миг във въздуха, после търпеливо се поддаде на гравитацията.
След това всичко се случи много бързо. Гредите и прозорчетата на тавана се превърнаха в шеметна и размазана бъркотия. Полетях надолу, ала най-неочаквано стълбата застина на място. Люшна се нагоре-надолу, перпендикулярно на стената и на десетина метра от пода. От тласъка краката ми се освободиха и единствено ръцете останаха да ме крепят съм стълбата.
— Помощ! — изпищях, мятайки крака във въздуха.
Стълбата се люшна и полетя още около метър. Едната ми обувка се изу, закачи се за миг на палеца на крака ми, после полетя долу. Доста по-късно шумно се стовари на пода на салона.
Прехапах езика си, когато болката в ръцете ми се засили. Щяха да се откъснат от ставите.
И тогава насред страха и паниката чух гласа на Пач. „Възпри го. Продължавай да се катериш. Стълбата е непокътната.“
— Не мога — проплаках. — Ще падна!
„Възпри го. Затвори очи. Слушай гласа ми.“
Преглътнах със затворени очи. Вкопчих се в гласа на Пач и усетих под стъпалата си твърда повърхност. Краката ми вече не висяха във въздуха. Усетих как една от пречките на стълбата се врязва в ходилото ми. Съсредоточих се над решимостта в гласа на Пач и изчаках светът отново да заеме мястото си. Пач имаше право. Бях на стълбата. А тя пък беше права и здраво закрепена за стената. Възвърнах донякъде решимостта си и продължих да се катеря.
Горе предпазливо минах на най-близката греда. Обхванах я с ръце, а после преметнах отгоре десния си крак. Бях с лице към стената и с гръб към вентилационната шахта, но в момента нищо не можех да направя. Много внимателно се надигнах на колене. Съсредоточих се максимално и започнах бавно да се придвижвам заднешком над гимнастическия салон.
Твърде късно.
Джулс бе успял светкавично да се изкачи и беше на по-малко от пет метра от мен. Покатери се на гредата. Започна да се промъква към мен, лазейки на четири крака. Тъмна резка от вътрешната страна на китката му привлече погледа ми. Пресичаше вените му под деветдесет градуса и беше почти черна. В очите на всеки друг би изглеждала като белег, но за мен значеше много повече. Родствената ни връзка беше очевидна. Във вените ни течеше една кръв, както ставаше ясно от еднаквите ни родилни петна.
И двамата бяхме яхнали гредата и седяхме лице в лице на около три метра един от друг.
— Последни думи? — попита Джулс.
Погледнах надолу, макар да ми се завиваше свят. Пач беше там далеч, на пода на салона, все още неподвижен. В този момент ми се прииска да върна времето назад и да преживея отново всеки миг с него. Още една тайна усмивка, още един споделен смях. Още една наелектризираща целувка. Бях го намерила и се чувствах така, сякаш съм открила някой, когото изобщо не бях търсила. Дойде в живота ми късно, а сега си отиваше твърде рано. Помня как ме уверяваше, че ще се откаже от всичко заради мен. Вече го бе направил. Беше се отказал от своето човешко тяло, за да живея аз.
Случайно се олюлях и инстинктивно се наведох, за да запазя равновесие.