— Не можеш да видиш крилете ми. Те са от духовна материя — каза той.
— Сега си ангел-пазител. — Все още бях твърде слисана, за да осмисля всичко, но същевременно изпитвах удивление, любопитство, щастие…
— Аз съм твоят ангел-пазител — каза той.
— Имам си собствен ангел-пазител? Каква точно е служебната ти характеристика?
— Да пазя тялото ти. — Усмивката му се засука малко повече. — Приемам работата си сериозно, което означава, че ще трябва лично да се запозная с поверената ми материя.
Пеперуди запърхаха в корема ми.
— Това означава ли, че вече имаш усещания?
Пач се взря мълчаливо в мен.
— Не, но означава, че не съм в черния списък.
Долу чух тихото трополене от отварянето на вратата на гаража.
— Мама! — сепнах се. Намерих часовника на нощното шкафче. Беше малко след два часа през нощта. — Сигурно са отворили моста. Как точно стои въпросът с ангелите пазители? Аз ли съм единственият човек, който може да те вижда? Искам да кажа, невидим ли си за останалите?
Пач се взря в мен, сякаш се надявате да не говоря сериозно.
— Не си ли невидим? — изграчих. — Трябва веднага да се махнеш! — Направих му знак да се разкара от леглото ми, но не го довърших, понеже остра болка ме преряза в ребрата. — Тя ще ме убие, ако те завари тук. Умееш ли да се катериш по дървета? Кажи ми, че умееш!
— Мога да летя — ухили се Пач.
О, да. Добре.
— Полицията и пожарната идваха — осведоми ме Пач. — Голямата спалня се нуждае от основен ремонт, но спряха пожара. От полицията ще дойдат пак. Искат да ти зададат няколко въпроса. Ако съм прав, вече са опитвали да те намерят на мобилния, от който си ги повикала.
— Джулс ми го взе.
Той кимна.
— Така и предполагах. Не ме интересува какво ще разкажеш на полицията, но ще съм ти благодарен да не ме намесваш. — Той отвори прозореца на спалнята. — И последно, Ви доведе полицията навреме. Санитарите спасиха Елиът. В болница е, но ще се оправи.
В дъното на коридора на първия етаж чух затварянето на входната врата. Мама беше в къщата.
— Нора? — провикна се тя. Метна чантата и ключовете си върху празната масичка. Високите й токчета зачаткаха по дървените подове почти тичешком. — Нора! Има полицейска лента пред входната врата. Какво се е случило?
Погледнах към прозореца. Пач беше изчезнал, но едно-единствено черно перо беше залепнало за външното стъкло, мокро от снощния дъжд. Или пък беше ангелско вълшебство.
Долу мама запали лампите в коридора и под вратата на спалнята ми се процеди слаба светлина. Притаих дъх и започнах да броя секундите, допускайки, че има още две, преди тя да…
Изпищя.
— Нора! Какво се е случило с перилата?
Добре че още не беше видяла спалнята.
Небето беше съвършено пречистено синьо. Слънцето тъкмо започваше да се разлива на хоризонта. Беше понеделник, нов ден, а ужасите от последните двайсет и четири часа бяха зад гърба ми. Бях спала пет часа и се чувствах забележително освежена, ако не броим болката по цялото ми тяло от това, че смъртта ме беше засмукала, а после ме беше изплюла. Не исках да помрачавам мига, като си припомням, че полицаите щяха да пристигнат всеки момент, за да вземат показанията ми за събитията от снощи. Все още не бях решила какво ще им кажа.
Отидох до банята боса и по нощница — като мислено възпрях въпроса как така съм преоблечена в нощница, след като най-вероятно съм носела дрехи, когато Пач ме е докарал в къщата — и бързо се измих. Наплисках лицето си със студена вода, измих си зъбите, укротих косата си, като я привързах с ластик. Извадих чиста риза и джинси.
Звъннах на Ви.
— Как си? — попитах.
— Добре. А ти?
— Добре.
Мълчание.
— Добре де — забързано поде Ви, — още съм адски уплашена, а ти?
— И аз.
— Пач ми се обади посред нощ. Каза ми, че Джулс е свършил доста зле, но ти си добре.
— Наистина ли? Пач ти се е обадил?
— Обади ми се от джипа. Каза, че ти спиш на задната седалка и че те кара у вас. Тъкмо минавал покрай училището, когато чул писък. Намерил те в гимнастическия салон, припаднала от болка. После вдигнал поглед и видял Джулс да лети от гредата. Предполагаше, че Джулс просто се е пречупил, че не е понесъл товара на вината, задето те е тормозил.