Никой не се засмя.
— По същия начин красотата пък привлича мъжете, защото тя е признак на здраве и младост — какъв смисъл има да се чифтосваш с болнава жена, която няма да успее да отгледа деца. — Тренера бутна очилата си по-нагоре на носа и се подсмихна.
— Това е толкова сексистко! — възпротиви се Ви. — Кажете нещо, което да се отнася до жената през двайсет и първи век.
— Ако подходите към проблема за възпроизводството от научно гледище, госпожице Скай, ще видите, че децата са ключът към оцеляването на нашия вид. Колкото повече деца имате, толкова по-голям ще бъде приносът ви към генофонда.
Направо чух как Ви извива очи нагоре от досада.
— Мисля, че най-накрая се доближихме до днешната тема — сексът.
— Почти — изпъна показалец Тренера. — Преди секса е привличането, а преди привличането е езикът на тялото. Трябва да покажете на евентуален партньор, че проявявате интерес към него, но без да сте многословни. — Тренера посочи до мен: — Добре, Пач, да кажем, че си на парти. Пълно е с всякакви момичета: брюнетки, блондинки, червенокоски и няколко момичета с черна коса. Някои са разговорливи, други изглеждат стеснителни. Намерил си едно момиче, което отговаря на описания от теб профил — привлекателна, интелигентна и уязвима. Как ще й покажеш, че проявяваш интерес?
— Ще я отделя от останалите. Ще поговоря с нея.
— Хубаво. А сега големият въпрос — как ще разбереш, че тя е навита и че иска да продължиш нататък?
— Ще я изучавам — отговори Пач. — Ще разбера какво чувства и мисли. Тя няма да ми го каже направо, затова трябва да си държа очите на четири. Дали обръща тялото си към мен… Дали приковава погледа ми, а после отмества очи… Дали хапе устни и си играе с косата си, както прави Нора в момента…
В стаята избухна смях. Отпуснах ръце в скута си.
— Навита е — отбеляза Пач и отново побутна коляното ми. И аз взех, че се изчервих.
— Много добре! Много добре! — въодушевено го похвали Тренера и се усмихна широко на съсредоточеното ни внимание.
— Кръвоносните съдове по лицето на Нора се разширяват и кожата й се затопля — каза Пач. — Знае, че я преценяват. Вниманието й е приятно, но не е сигурна как да реагира.
— Не се изчервявам.
— Нервна е — отбеляза Пач. — Докосва ръката си, за да отвлече вниманието от лицето си и да го отклони надолу, към фигурата си или пък към кожата си. И двете са сериозни търговски предимства.
За малко да се задавя! „Той се майтапи! — казах си. — Не, луд е!“ Нямах никакъв опит с ненормалници и явно си личеше. Имах чувството, че през повечето време, което бях прекарала заедно с Пач, го зяпах с отворена уста. Ако изобщо хранех някакви илюзии, че ще успея да го настигна, трябваше да измисля нов подход.
Залепих длани за масата, вирнах високо брадичка и се опитах да си придам вид на човек, който все още е съхранил някакво достойнство.
— Това е нелепо.
Пач протегна ръка настрани подчертано многозначително и я положи върху облегалката на стола ми. Имах странното чувство, че това е заплаха, насочена изцяло към мен, и че на него не му пука и не го интересува как реагира класът. Смееха се, но той явно не ги чуваше, приковал толкова целеустремено погледа ми със своя, че сякаш бе изваял наш малък личен свят, в който никой друг нямаше достъп.
„Уязвима“, изрече той само с устни.
Притиснах глезени към краката на стола си, рязко се наведох напред и усетих как ръката му пада от облегалката на стола ми. Не бях уязвима.
— Ето гледайте! — оповести Тренера. — Биология в действие.
— Вече може ли да поговорим за секса? — обади се Ви.
— Утре. Прочетете седма глава и се подгответе най-напред да дискутираме.
Чу се звънецът и Пач избута стола си назад.
— Беше забавно. Да го направим отново някой път.
И преди да успея да отвърна с нещо по-смислено от „Не, благодаря“, той се шмугна зад мен и излезе през вратата.
— Започвам да събирам подписка за уволнението на Тренера — заяви Ви, приближавайки до моята маса. — Какво беше това в час днес? Евтино и скапано порно. Че той за малко да ви просне двамата с Пач върху масата, да ти свали дрехите и да ви накара да се залавяте за сериозната работа…
Приковах я с поглед, който трябваше да казва: „Как мислиш, имам ли нужда да ми го припомняш?“.
— Добре де — отстъпи назад Ви.
— Трябва да поговоря с Тренера. Ще се видим до твоето шкафче след десет минути.