Не съзнавах, че съм притаила дъх, докато не вдишах отново. Явно Пач беше подправил някои подробности.
— Знаеш, че няма да се вържа — продължи Ви. — Знаеш, че според мен Пач е убил Джулс.
На мястото на Ви вероятно и аз щях да смятам така.
— А какво мисли полицията?
— Пусни си телевизора. В момента има репортаж на пети канал. Казват, че Джулс проникнал в училището с взлом и скочил. Представят го като трагично юношеско самоубийство. Молят всеки, който има някаква информация, да позвъни на горещата линия, изписана долу на екрана.
— Ти какво каза на полицията, когато им се обади за пръв път?
— Бях уплашена. Не исках да ме арестуват за влизане с взлом, затова се обадих анонимно от уличен телефон.
— Е, след като полицията го смята за самоубийство, значи точно това се е случило. В крайна сметка живеем в съвременна Америка. Криминалистите ще се произнесат.
— Криеш нещо от мен — отбеляза Ви. — Какво се случи всъщност, след като аз се махнах?
Точно това беше трудната част. Ви беше най-добрата ми приятелка и двете си бяхме обещали да нямаме тайни. Само че някои неща просто са необясними. Фактът, че Пач е бивш паднал ангел, превърнал се в ангел-пазител, беше на челно място в този списък. Веднага след това се нареждаше фактът, че бях скочила от покривна греда и бях умряла, но днес отново бях жива.
— Помня, че Джулс ме притисна в салона — казах. — Разказа ми за цялата болка и страх, които ще ме накара да изпитам. Нататък всичко ми е като в мъгла.
— Твърде късно ли е да ти се извиня? — попита Ви и гласът й звучеше по-искрено, отколкото когато и да било в нашето приятелство. — Оказа се права за Джулс и за Елиът.
— Приемам извинението.
— Трябва да отидем в мола — предложи тя. — Изпитвам неудържимо желание да си купя обувки. Много обувки. Нуждаем се от добрата стара шопинг терапия.
Звънецът на входната врата звънна и аз погледнах часовника си.
— Трябва да дам показания на полицията за случилото се снощи, но после ще ти се обадя.
— Снощи ли? — паникьоса се Ви. — Знаят ли, че си била в училището? Нали не си им казала моето име?
— Всъщност по-рано снощи се случи нещо. — Нещо на име Дабрия. — Скоро ще ти се обадя — обещах и затворих, преди да се наложи да я излъжа отново.
Закуцуках по коридора, но успях да стигна само до горната площадка на стълбите, когато видях кого е поканила вътре мама.
Детективи Холстик и Басо.
Поведе ги към дневната и макар детектив Холстик да се отпусна тежко на канапето, детектив Басо остана прав. Беше с гръб към мен, но едното стъпало изскърца, докато слизах, и той се извърна.
— Нора Грей — каза той строго по полицейски. — Отново се срещаме.
Мама примигна.
— Познавате ли се?
— Дъщеря ви води вълнуващ живот. Май идваме всяка седмица.
Мама ме погледна въпросително, а аз свих неразбиращо рамене — полицейски хумор.
— Е, Нора, защо не седнеш и не ни разкажеш какво се случи? — предложи детектив Холстик.
Седнах в едно плюшено кресло срещу канапето.
— Малко преди девет часа снощи бях в кухнята и пиех топъл шоколад, когато се появи госпожица Грийн, училищната психоложка.
— Просто влезе в къщата, така ли? — попита детектив Басо.
— Каза ми, че у мен имало нещо, което й трябва, и тогава аз избягах горе и се заключих в голямата спалня.
— Чакай малко — прекъсна ме детектив Басо. — Какво й е трябвало?
— Не ми каза, но спомена, че не е истински психолог. Призна, че използвала работата си, за да шпионира учениците. — Изгледах всички поред. — Тя е луда, ясно?
Детективите се спогледаха.
— Ще пусна името й в системата и ще видя какво ще излезе — каза детектив Холстик и се надигна.
— Да изясним положението — поде детектив Басо. — Обвинила те е, че си откраднала нещо нейно, но не е казала какво?
Поредният деликатен въпрос.
— Беше в истерия. Разбрах само половината от думите й. Избягах в голямата спалня и се заключих там, но тя строши вратата. Криех се в комина на камината и я слушах как ме заплашва, че ще изгори къщата стая по стая, за да ме намери. После запали огън. Насред стаята.
— С какво запали огъня? — попита мама.
— Не можах да видя. Бях в комина.
— Това е лудост — поклати глава детектив Басо. — Никога не съм виждал подобно нещо.
— Ще се появи ли отново? — попита мама детективите, доближи се зад мен и покровителствено положи ръце на раменете ми. — Нора в безопасност ли е?