— Може би не е лоша идея да си сложите аларма. — Детектив Басо отвори портфейла си и подаде на мама визитна картичка. — Гарантирам за тези момчета. Кажете, че аз ви пращам, и ще ви направят отстъпка.
Няколко часа, след като детективите си тръгнаха, на вратата се звънна.
— Сигурно са от фирмата за алармата — пресрещна ме в коридора мама. — Обадих се и казаха, че още днес ще изпратят някого. Не мога да понеса мисълта да спим тук, докато не намерят госпожица Грийн и не я затворят някъде. От училището не са ли си направили труда да проверят препоръките й? — Тя отвори вратата и се оказа, че на верандата е Пач. Носеше избелели дънки и прилепнала бяла фланелка, а в лявата си ръка стискаше кутия с инструменти.
— Добър ден, госпожо Грей.
— Пач?… — Не можех точно да определя какъв е тонът на мама. Изненада, примесена със смущение. — Идваш да види Нора ли?
Пач се усмихна.
— Тук съм, за да огледам къщата ви за новата алармена инсталация.
— Ти не работеше ли друго? — попита мама. — Мислех, че разчистваш масите в „Бордърлайн“.
— Започнах нова работа. — Пач прикова поглед върху мен и аз усетих топлина на най-различни места. Всъщност бях опасно близо да вдигна температура. — Ще излезеш ли за минутка? — попита ме той.
Последвах го до мотора.
— Имаме да говорим за още много неща — казах.
— Да говорим ли? — Пач поклати глава, а очите му бяха изпълнени с желание. „Целувка“, прошепна той в мислите ми.
Не беше въпрос, а предупреждение. Ухили се широко, когато не се възпротивих, и сведе устни към моите. Първото докосване беше само допир и нищо повече. Подканяща и изкусителна мекота. Облизах устни и усмивката на Пач стана по-широка.
— Още?
Зарових пръсти в косата му и го притеглих по-близо.
— Още много.