— Не почвай пак…
Ви се ухили до ушите:
— О, боже, само той ти се върти в главата. Не те виня. Лично аз се надявам да го сънувам тази нощ.
— Уф!
— Освен това край вашата къща мъглата винаги е по-гъста — продължи Ви. — Адски ме е страх там по тъмно.
Грабнах ключовете и казах:
— Много ти благодаря.
— Не се сърди на мен, а убеди майка си да се преместите по-близо. Кажи й, че са отворили нов клуб, който се казва цивилизация, и че вие двете трябва да му станете членове.
— И сигурно очакваш да те взема утре за училище?
— Седем и половина ще е идеално. Закуската от мен.
— Дано да е нещо вкусно.
— И да ми пазиш бебчето — потупа тя таблото на колата. — Но не прекалявай с грижите, да не си помисли, че има и по-добро от мен.
Докато пътувах към къщи, позволих на мислите си леко отклонение към Пач. Ви беше права — у него имаше нещо невероятно привлекателно. И невероятно плашещо. Колкото повече мислех за това, толкова повече се убеждавах, че нещо у него… не е както трябва. Фактът, че обича да ме дразни, не беше новина, но имаше разлика между това да ми лази по нервите в час и да стигне дотам, че да ме проследи до библиотеката, за да ме изнерви. Не са много хората, които ще си направят този труд… освен ако нямат основателна причина.
По средата на пътя забарабани дъжд, който разкъса тъничката мъгла над пътя. Раздвоила вниманието си между платното и уредите на таблото, потърсих чистачките.
Уличните лампи примигнаха и аз се запитах дали не се задава още по-силна буря. В такава близост до океана времето непрекъснато се променяше и една дъждовна буря бързо можеше да се превърне в потоп със светкавици и гръмотевици. Натиснах газта.
Навън светлините отново примигнаха. Студена тръпка накара кожата на тила ми да настръхне, косъмчетата по ръцете ми също щръкнаха. Шестото ми чувство се превърна в мощен сигнал за тревога. Запитах се дали не се опасявам, че някой ме следи. Не виждах фарове в огледалото за обратно виждане. Отпред също нямаше автомобили. Бях сама и тази мисъл не ме успокои особено. Ускорих до седемдесет.
Намерих чистачките, но те дори на най-бързи обороти не можеха да се справят с пороя. Светофарът пред мен светна жълто. Спрях, огледах се за коли и навлязох в кръстовището.
Чух сблъсъка, преди да видя тъмния силует, който се плъзна по капака на колата.
Изпищях и скочих върху спирачките. Силуетът се стовари върху предното стъкло с разрушителен трясък.
Инстинктивно завъртях волана рязко надясно. Задницата на доджа занесе и аз се завъртях насред кръстовището. Фигурата се търкулна и падна от капака.
Притаила дъх, стисках волана с побелели кокалчета на пръстите. Вдигнах крак от педала. Моторът изхъхри и спря.
Беше се свил на няколко метра встрани и ме наблюдаваше. Изобщо не изглеждаше… пострадал.
Беше облечен целия в черно и се сливаше с мрака, затова не можех да определя как изглежда. Отначало не различих чертите на лицето му, а после си дадох сметка, че е със скиорска маска.
Изправи се и скъси разстоянието помежду ни. Удари с длани стъклото на шофьорската врата. Очите ни се срещнаха през цепките на маската. В неговите сякаш се появи смъртоносна усмивка.
Отново удари с длани и стъклото завибрира помежду ни.
Запалих колата. Опитах да синхронизирам включването на първа скорост, натискането на педала за газта и освобождаването на съединителя. Двигателят избоботи форсирано, но колата отново изхъхри и угасна.
Отново запалих мотора, но ме разсея неприятно метално стържене. С ужас забелязах, че вратата започна да се огъва. Той… опитваше да я откърти.
Рязко дадох на първа. Обувките ми се плъзгаха по педалите. Двигателят изрева и стрелката на оборотомера отскочи в червения сектор.
Юмрукът му проникна през прозореца насред експлозия от стъкълца. Опипа рамото ми и стисна моята ръка. Извиках прегракнало, стоварих крака си върху педала за газта и освободих съединителя. Доджът шумно потегли. Той остана вкопчен в ръката ми и няколко метра подтичва до колата, преди да ме пусне.
Ускорих, тласкана от прилива на адреналин. Погледнах в огледалото за обратно виждане, за да се уверя, че онзи не ме преследва, после бутнах огледалото настрани. Стиснах здраво устни, за да не се разплача.
Четвърта глава
Прелетях по „Хоторн“, подминах нашата къща, направих кръг, минах напряко към „Бийч“ и се насочих обратно към центъра на Колдуотър. Свързах се с Ви с бутона за бързо набиране.