— Не се обръщай — предупреди ме Ви, — обаче господин Зелен пуловер гледа насам и се опитва да измери през дънките колко точно са дълги краката ти… О, току-що ме поздрави. Не се майтапя. Кратък военен поздрав с два пръста. Колко очарователно.
Не я слушах. През цялата нощ станалото се превърташе в главата ми отново и отново и не ме остави да спя. В мислите ми цареше пълна бъркотия, очите ми бяха сухи и натежали, не успявах да се концентрирам.
— Господин Зелен пуловер изглежда нормален, но антуражът му ми се струва като на закоравял злосторник — отбеляза Ви. — Всичко у него казва „не се ебавай с мен“. Кажи, че не прилича на изчадие на Дракула. Кажи, че си въобразявам.
Вдигнах поглед само колкото да го погледна, без да се издам, че го правя, и огледах красивото му лице с дребна кост. Имаше дълга до раменете руса коса. Очи с цвят на хром. Небръснат. Безупречно облечен с поръчково сако, зелен пуловер и тъмни маркови джинси.
— Въобразяваш си — отговорих.
— Не забеляза ли хлътналите очи? Шпица от коса на челото му? Високото и дългуресто тяло? Може дори да се окаже достатъчно висок за мен.
Ви е висока около метър и осемдесет, но адски си пада по високите токчета. Освен това мрази да излиза с по-ниски от нея момчета.
— Добре де, какво ти е? — попита Ви. — Ни приемаш, ни предаваш. Нали не е заради пукнатината на предното ми стъкло? Какво толкова, че си блъснала някакво животно? На всеки може да се случи. Със сигурност вероятността за подобно нещо значително ще намалее, ако майка ти се дислоцира извън онзи пущинак.
Щях да кажа на Ви истината за случилото се. Скоро. Просто се нуждаех от малко време, за да подредя подробностите. Проблемът беше, че главата не ми раждаше как бих могла. Единствените подробности, които помнех, бяха в най-добрия случай откъслечни. Все едно паметта ми беше изтрита с гума. Замислех ли се за предната вечер, си спомнях проливния дъжд, които се стичаше по прозорците на доджа и размазваше всичко навън. Наистина ли бях блъснала елен?
— Ммм, я виж ти! — обади се Ви. — Господин Зелен пуловер става от мястото си. Това тяло редовно се поти във фитнеса. Определено идва към нас и очите му оглеждат имота — имам предвид твоя имот.
След секунда до нас долетя едно приятно и тихо:
— Здрасти.
Двете с Ви вдигнахме поглед едновременно. Господин Зелен пуловер беше застанал до масата ни, пъхнал палци в джобовете на джинсите си. Беше синеок, имаше стилно чорлава коса, която падаше на челото му.
— Здрасти — отговори Ви. — Аз съм Ви. Това е Нора Грей.
Изгледах начумерено Ви. Не ми харесваше да отбелязва специално фамилията ми, понеже ми се струваше, че така нарушава неписаното правило между момичетата, още повече между най-близките приятелки, относно запознанствата с момчета. Махнах вяло, надигнах чашата с мляко и тутакси си изгорих езика.
Той дръпна стол от съседната маса и седна, облягайки лакти там, където би трябвало да бъде гърбът му. Протегна ръка към мен и се представи:
— Аз съм Елиът Сондърс.
Почувствах се твърде официално, но все пак се ръкувах с него.
— А това е Джулс — допълни той и посочи с брадичка към приятеля си, когото Ви здравата бе подценила, определяйки го като „висок“.
Джулс нагъна до Ви цялото си тяло, в сравнение с което столът изглеждаше като за джудже.
— Струва ми се, че ти си най-високият тип, когото съм виждала — осведоми го тя. — Сериозно, колко си висок?
— Два и десет — изломоти Джулс, отпусна се на мястото си и скръсти ръце.
Елиът се прокашля и попита:
— Дами, да ви поръчам нещо за хапване?
— За мен не — отговорих. — Аз вече си поръчах.
Ви ме ритна под масата.
— За нея поничка с ванилов крем. Нека са две.
— Дотук с диетата, така ли? — попитах Ви.
— Гледай си работата! Зрънцето на ванилията е плод. Кафяв плод.
— Шушулка е.
— Сигурна ли си?
Не бях.
Джулс затвори очи и се щипна по носа. Явно и на него му беше толкова приятно да седи с нас, колкото и на мен.
Елиът се запъти към бара, а аз го проследих с поглед. Със сигурност беше в гимназията, но не го бях виждала в нашето училище. Иначе щях да си спомням. Беше очарователен и открит, нямаше как да не изпъкне. Ако не бях толкова разтърсена от случилото се, може би дори щях да проявя интерес. За приятелство, а и за нещо повече.