— И ухаеш хубаво — отбеляза Пач.
— Нарича се душ. — Гледах право напред. Той не отговори, затова се извърнах настрани: — Сапун, шампоан, гореща вода.
— Гола. Знам как става.
Понечих да сменя темата, но в този момент удари звънецът и ме прекъсна.
— Приберете учебниците — нареди Тренера зад катедрата си. — Ще направим едно практическо упражнение, за да загреете за теста в петък. — Спря пред мен и близна пръста си, за да отдели лист с въпросите от останалите. — Искам петнайсет минути тишина, докато отговаряте на въпросите. След това ще обсъдим седма глава. Успех.
Справих се с първите няколко въпроса, като им отговорих с ритмично изливани количества наизустени факти. Ако не друго, тестът ме накара да се съсредоточа изцяло върху него, изтласка встрани инцидента от предната вечер и заглуши гласа, който поставяше под съмнение някъде дълбоко в главата ми здравия ми разум. Спрях за миг, понеже ръката, с която пишех, леко се бе схванала, и усетих как Пач се накланя към мен.
— Струваш ми се изморена. Тежка нощ? — прошепна той.
— Видях те в библиотеката. — Стараех се моливът ми да продължи да се движи по листа, все едно работя усилено.
— Най-важното събитие от снощи.
— Следеше ли ме?
Наклони глава назад и тихо се засмя.
Опитах нов подход:
— Какво правеше там?
— Вземах си книга.
Усетих погледа на Тренера върху себе си и реших да се посветя изцяло на теста. Отговорих на още няколко въпроса и крадешком погледнах наляво. Учудена установих, че Пач вече ме наблюдава. Ухили се широко.
Сърцето ми най-неочаквано подскочи, сепнато от странно привлекателната му усмивка. За свой ужас си изпуснах молива, толкова се изненадах. Моливът подскочи няколко пъти върху масата, преди да се търкулне през ръба. Пач се наведе да го вдигне. Подаде ми го върху дланта си и аз се постарах да не докосна кожата му, докато си го вземам.
— Къде отиде след библиотеката? — прошепнах.
— Защо?
— Проследи ли ме? — настоях полугласно.
— Изглеждаш ми малко напрегната, Нора. Какво се е случило? — изви вежди загрижено той. Само привидно обаче, защото в центъра на черните му очи пламтеше подигравателна искра.
— Следиш ли ме?
— Защо ми е да те следя?
— Отговори на въпроса.
— Нора! — Предупредителният тон на Тренера ме върна към теста, но не преставах да се чудя какъв ли отговор е щял да ми даде Пач и това събуди у мен желание да се дръпна по-далеч от него. В другия край на стаята. В другия край на света.
Тренера наду свирката си.
— Времето изтече. Предайте листовете си напред. В петък очаквайте подобни въпроси. А сега — потърка ръце той и аз цялата настръхнах от този сух звук, — днешният урок. Госпожице Скай, каква е темата?
— С-е-к-с — оповести Ви.
Веднага след това аз изключих. Следеше ли ме Пач? Неговото лице ли се криеше зад скиорската маска — ако изобщо имаше лице зад маската? Какво искаше? Обгърнах тялото си през лактите, защото внезапно ми стана много студено. Искаше ми се животът ми да стане отново какъвто беше, преди Пач да нахлуе в него.
В края на часа спрях Пач:
— Може ли да поговорим?
Вече се беше изправил, затова приседна в края на масата:
— Какво има?
— Знам, че и ти не искаш да седиш до мен, както и аз не искам да седя до теб. Мисля, че Тренера ще ни размести, ако ти поговориш с него. Ако му обясниш положението…
— Кое положение?
— Ние не сме… съвместими.
Той потри челюстта си с длан — издаващ замисленост жест, с който бях свикнала само след няколкодневното ни познанство.
— Не сме ли?
— Е, това не е сензационна новина.
— Когато Тренера поиска моя списък на желани качества у един партньор, аз описах теб.
— Вземи си думите обратно.
— Интелигентна, привлекателна, уязвима. Не си ли съгласна?
Правеше го само за да ме дразни и това ме ядоса още повече.
— Ще помолиш ли Тренера да ни размести, или не?
— Ще се въздържа. Свикнах с теб.
Как да отговоря на това? Явно целеше да предизвика реакцията ми. Което не беше трудно, като се има предвид, че аз никога не познавах кога той се шегува, и кога е сериозен.