Не го разбирах. Никак. Още усещах горещата тръпка във вените си, затова отпих дълга глътка със сламката, опитвайки се да охладя чувствата си с една доза ледена вода. Да съм насаме с Пач беше вълнуващо и опасно. Не знам как така, но в случая се доверявах на инстинктите си.
Престорих се, че се прозявам.
— Както вече ти казах, не мога срещу учебен ден. — И добавих с надеждата да убедя по-скоро себе си, отколкото него: — Ако това парти интересува теб, почти сигурно е, че няма да заинтересува мен.
„А така — помислих си, — въпросът е приключен.“
И после изневиделица се чух да питам:
— Защо изобщо ме каниш?
До този момент си повтарях, че пет пари не давам какво е мнението на Пач за мен. В момента обаче съзнавах, че това е лъжа. Макар че вероятно този факт щеше да ме измъчва впоследствие, Пач бе успял да ме заинтригува дотолкова, че бях готова да отида с него почти навсякъде.
— Искам да те видя насаме — изтърси Пач просто така и аз отново се наежих.
— Виж, Пач, не искам да съм груба, но…
— Напротив.
— Е, ти започна! — Прекрасно! Колко зряло! — Не мога да дойда на партито и толкова.
— Защото не ти е позволено да излизаш вечер срещу учебни дни или защото те е страх да останеш насаме с мен?
— И двете — изплъзна се от устата ми признанието.
— От всички момчета ли се страхуваш… или само от мен?
Завъртях отчаяно очи, за да му покажа, че не възнамерявам да отговоря на този налудничав въпрос.
— Неловко ли те карам да се чувстваш? — Устата му остана привидно неутрална, но усетих отзад да се спотайва опасна усмивка.
Да, той наистина ми въздействаше по този начин. Освен това някак успяваше да заличи всякакви логични мисли от съзнанието ми.
— Извинявай, за какво говорехме? — попитах.
— За теб.
— За мен ли?
— За личния ти живот.
Засмях се, понеже не бях сигурна как иначе да отговоря.
— Ако става дума за мен… и за отношенията ми с противоположния пол… Ви вече ми е държала тази реч. Не е нужно да я слушам два пъти.
— И какво ти каза мъдрата стара Ви?
Играех си с ръцете си и ги дръпнах, за да не се виждат.
— Не разбирам защо толкова те интересува.
Той кротко поклати глава.
— Защо ме интересува ли? Става дума за теб. Запленен съм. — Усмихна се и усмивката му беше фантастична. Резултатът беше учестен пулс — моят учестен пулс.
— Струва ми се, че трябва да се връщаш на работа.
— Може и да няма голямо значение, но ми допада, че в училище не съществува момче, което да отговаря на очакванията ти.
— Забравих, че си голям специалист по моите така наречени очаквания — заявих подигравателно.
Той ме изгледа така, че се почувствах прозрачна.
— Ти не си потайна, Нора. Не си и стеснителна. Просто се нуждаеш от много основателна причина да положиш усилие да опознаеш някого.
— Не искам да говорим повече за мен.
— Смяташ, че всички са ти ясни като бял ден.
— Нищо подобно — възразих. — Например… ами да вземем теб… не знам много… за теб.
— Не си готова да ме опознаеш.
Не го подметна лековато. Всъщност погледът му беше остър като бръснач.
— Надзърнах в ученическото ти досие.
Думите ми увиснаха във въздуха за миг, преди Пач да изравни поглед с мен.
— Сигурен съм, че това е незаконно — спокойно отбеляза той.
Дори не се престори на изненадан. Облегна се на стола си, а очите му блестяха като обсидиан.
— Да не искаш да ми кажеш, че си го направила, понеже се опасяваш, да не би да предизвикам някаква епидемия? От морбили или от заушка?
— Казвам ти го, за да си наясно, че аз знам — не ти е съвсем чиста работата. Никого не си успял да заблудиш. Ще открия какво си намислил. И ще те разоблича.
— Очаквам го с нетърпение.
Цялата пламнах, понеже твърде късно долових намека. Над главата на Пач видях как Ви си проправя път между масите.
— Ви идва. Трябва да си вървиш.
Той не помръдна — оглеждаше ме, обмисляше нещо.
— Защо ме гледаш така? — попитах предизвикателно.
Той се наклони напред, готвейки се да стане.
— Защото изобщо не си такава, каквато очаквах.
— И ти не си — възразих. — По-лош си.