Шеста глава
На следващата сутрин изненадана видях Елиът да влиза в първия час по физическо точно когато звънецът мудно звънна. Беше облечен с дълги до коленете баскетболни гащета и бяло горнище на анцуг „Найки“. Маратонките му до глезена изглеждаха нови и скъпи. Подаде на госпожица Съли някакво листче и ме погледна. Махна леко и дойде при мен на зрителската скамейка.
— Чудех се кога ли ще се засечем някъде — каза Елиът. — В канцеларията разбраха, че през последните две години не съм карал физическо. В частното училище не е задължително. И сега се чудят как да поместят в следващите две години физическото, което би трябвало да съм карал четири. И ето ме тук — ще карам физическо всеки първи и четвърти час.
— Така и не разбрах защо си се прехвърлил тук.
— Изгубих си стипендията, а родителите ми не могат да си позволят таксата.
Госпожица Съли наду свирката.
— Сигурно свирката значи нещо — отбеляза Елиът.
— Десет обиколки на салона, без минаване напряко по ъглите. — Станах от скамейката. — Спортен тип ли си?
Елиът подскочи и затанцува на пръсти. Направи няколко боксови удара във въздуха и приключи с един ъперкът, който стигна на милиметри от брадичката ми.
— Дали съм спортен тип? До мозъка на костите.
— Тогава ще ти хареса какво разбира госпожица Съли под развлечение.
Двамата с Елиът направихме десетте обиколки заедно, после се запътихме навън, където въздухът беше нашарен с ивици призрачна мъгла. Сякаш полепваше по дробовете ми и ме задушаваше. Небето отрони няколко капки дъжд, мъчейки се с всички сили да стовари буря върху градчето Колдуотър. Погледнах към вратите на сградата, но знаех, че е безполезно — госпожица Съли беше неумолима.
— Трябват ми двама капитани за софтбол — провикна се тя. — Хайде, по-живо. Да видя ръце във въздуха! По-добре участвайте доброволно, иначе ще избера отборите лично, а аз невинаги действам честно!
Елиът вдигна ръка.
— Добре — каза му госпожица Съли. — Ела тук, до хоум-плейта. А сега да видим… Марси Милар ще бъде капитан на червения отбор.
— Елиът, ти първи избери играч — подкани го госпожица Съли.
Елиът обхвана брадичката си с пръсти и огледа класа, все едно преценяваше на око умението ни да батираме и да тичаме.
— Нора — каза той.
Марси отметна глава и се засмя.
— Благодаря ти — каза тя на Елиът и го удостои с отровна усмивка, която по непонятни за мен причини направо омагьосваше представителите на противоположния пол.
— За какво? — попита Елиът.
— За това, че ни подари играта. — Марси ме посочи с пръст и заяви: — Има най-малко сто причини аз да бъда мажоретка, а Нора — не. Координацията е на първо място в списъка.
Изгледах Марси с присвити очи, после застанах до Елиът и навлякох през главата си синя фланела.
— С Нора сме приятели — каза Елиът на Марси спокойно и почти хладно. Малко преувеличи, но не възнамерявах да го поправям. Марси доби вид на човек, когото току-що са залели с кофа студена вода, и на мен това адски ми хареса.
— Защото не си се запознал с по-подходяща. Като мен например. — Марси завъртя кичур коса около пръста си. — Марси Милар. Скоро ще чуеш за мен. — Или окото й потрепна, или му намигна.
Елиът изобщо не реагира и рейтингът на моето одобрение към него се покачи с още няколко степени. Някой по-недостоен би паднал на колене и би умолявал Марси дори за нищожното внимание, с което би благоволила да го удостои.
— Цяла сутрин ли ще стоим тук в очакване на дъжда, или ще се залавяме за работа? — намеси се госпожица Съли.
След като сформирахме отборите, Елиът поведе нашия тим към пейките, за да определи реда на батиране. Подаде ми една бухалка и ми нахлупи каската.
— Ти си първа, Грей. Достатъчно е да стигнеш до някоя база.
Замахнах опитно с бухалката, като едва не го цапардосах, и казах:
— Тъкмо се бях наострила за хоумрън.
— И това ще ни е от полза. — Той ме поведе към мястото за батиране. — Заставай тук и удряй здравата.
Облегнах бухалката на рамо и си казах, че може би е трябвало да внимавам повече по време на световното. Добре де, вероятно все пак не беше зле да го гледам. Каската ми се смъкна ниско над очите, избутах я нагоре и се опитах да огледам игрището, скрито под призрачните парцали мъгла.
Марси Милар застана на мястото на питчъра. Вдигна топката пред тялото си и забелязах, че ми показва среден пръст. С поредната си отровна усмивка тя запрати висока топка към мен.