— Надявам се да забравиш.
— Никакъв шанс.
Опитах да си представя как мускулите на шията ми се отпускат и възпират главоболието, което усещах да се промъква.
— Ще ходим ли по магазините?
— Ще те взема в четири.
— Нали щяхме да се видим в пет?
— Промяна в обстоятелствата. Ще дойда по-рано, ако се измъкна от родата. Майка ми има нервен срив — смята, че лошите ми бележки се дължат на факта, че е лоша майка. Решила е, че ако прекарваме повече време заедно, това ще реши проблема. Стискай ми палци.
Затворих телефона и се пъхнах обратно в леглото. Представих си безскрупулната усмивка на Пач и блестящите му черни очи. След като се мятах в леглото няколко минути, се отказах да си търся удобна поза. Истината беше, че удобството беше невъзможно, докато мислите ми се въртяха около Пач.
Като бяхме малки, кръщелникът на Доротея, Лайънел, счупи една чаша в кухнята. Помете всички парченца, освен едно, и ме подмами да го близна. Представях си, че да се влюбя в Пач е все едно да близна парче стъкло. Знаех, че е глупаво. Щях да се порежа. След толкова много години едно нещо не се беше променило — опасността все още ме привличаше.
Седнах в леглото и се пресегнах към мобилния си. Светнах лампата.
Батерията се оказа напълно заредена.
Зловещи тръпки пробягаха по гръбнака ми. Нали уж мобилният ми не работеше. Как тогава мама и Ви бяха успели да се свържат?
Дъждът плющеше по цветните тенти на магазините на кея и се изливаше долу на тротоара. Старинните газови фенери, разположени от двете страни на улицата, светнаха мъжделиво. Сблъсквайки чадърите си, двете с Ви забързано поехме по тротоара и после под тентата на розови и бели ивици на „Виктория Сикрет“. Едновременно изтръскахме чадърите си и ги облегнахме до входа.
Гръмотевица ни изстреля през вратите.
Тупнах с крак, за да изтупам дъжда от обувките си, и отърсих студа от раменете си. В средата на магазина горяха няколко светилника с ароматни масла, от които ни обгръщаше екзотичен и силен аромат.
Жена с черни свободни панталони и еластична черна фланелка пристъпи напред. Около шията й беше увит сантиметър, който тя понечи да свали.
— Момичета, да ви предложа безплатно вземане на мярка…
— Прибери проклетия сантиметър — прекъсна я Ви. — Вече си знам мерките. Няма нужда да ми напомняш.
Усмихнах се на жената донякъде извинително и последвах Ви, която се запъти към кошовете с намалени стоки отзад.
— Голямата чашка на сутиена не е нещо, от което трябва да се срамуваш — казах на Ви. Взех един син сатенен сутиен и потърсих етикетчето с цената.
— Кой казва, че се срамувам? Не се срамувам. Няма причина. Единствените шестнайсетгодишни с цици като моите всъщност са напомпани със силикон и всеки го знае. Защо да се срамувам? — Тя зарови в един кош.
— Според теб тук има ли сутиен, който може да посплеска бебчетата ми?
— Наричат се спортни сутиени и имат отвратителен страничен ефект, наречен „една цица“ — поясних и погледът ми откри в купчината черен дантелен сутиен.
Не би трябвало да разглеждам бельо, защото това естествено ме караше да си мисля за някакви секси неща. Като целувка. Като Пач.
Затворих очи и си припомних вечерта, която прекарахме заедно. Докосването на ръката на Пач по бедрото ми, устните му, вкусващи шията ми…
Ви ме стресна, като хвърли срещу мен чифт тюркоазни бикини с леопардов десен.
— Тези ще ти отиват — заяви тя, — трябва ти само дупе като моето да ги напълниш.
Къде ми беше умът? Едва не целунах Пач. Същият Пач, който вероятно нахлуваше в мислите ми. Същият Пач, който ме спаси от смъртоносно падане от Архангела — защото бях сигурна, че точно това се случи, макар да нямах логично обяснение. Чудех си дали по някакъв начин не е успял да спре времето и не ме е хванал, докато съм летяла надолу. След като беше способен да чете мислите ми, може би — само може би — беше способен и на друго.
Или пък, помислих си с ледена тръпка, разумът ми изневеряваше.
Все още пазех листчето, което той беше пъхнал в джоба ми, обаче в никакъв случай нямаше да отида на това парти довечера. Тайничко се радвах на привличането помежду ни, но загадъчността и зловещата тайнственост натежаваха. Отсега нататък щях да пропъдя Пач от съзнанието си — този път сериозно. Като диета за прочистване. Проблемът беше, че единствената диета, на която се бях подлагала, предизвика обратен ефект. Веднъж опитах да издържа цял месец без шоколад. Нито хапка. В края на втората седмица не издържах и се натъпках с повече шоколад, отколкото бих изяла за три месеца.