Ви и момичето завиха зад ъгъла и се скриха от погледа ми. Спуснах се към вратата. Навън вече валеше проливно.
Грабнах чадъра на Ви и ускорих крачка, като се стараех да минавам под тентите, за да се предпазвам от пороя. Усещах как подгъвът на джинсите ми подгизва. Защо не си обух ботите!
Зад мен кеят се простираше до циментово сивия океан. Пред мен редицата магазини свършваше в подножието на стръмен и тревист хълм. На върха на хълма смътно различавах желязната ограда на местното гробище.
Отключих доджа, надух парното до дупка и пуснах чистачките на най-високата степен. Излязох от паркинга, завих наляво и ускорих по криволичещия път нагоре по хълма. Отпред се появиха дърветата в гробището, а клоните им изглеждаха измамно живи през обезумелия размах на чистачките. Белите мраморни надгробни камъни сякаш никнеха направо от мрака, а сивите се разтваряха във въздуха.
Изневиделица към предното стъкло се понесе червен предмет. Удари се в стъклото точно пред очите ми и после отхвърча нагоре от колата. Скочих върху спирачките и доджът се плъзна към банкета на пътя и спря.
Отворих вратата и излязох. Изтичах към задницата на колата, за да проверя какво ме е ударило.
Настана миг на объркване, докато съзнанието ми преработи видяното. В бурените се беше заплел червеният ми чадър. Беше счупен — от едната страна беше изкривен точно както би станало, ако се е ударил в по-твърд предмет.
През плющенето на дъжда дочух приглушено ридание.
— Ви? — провикнах се.
Хукнах по пътя, заслонила очи с ръка от дъжда, докато се оглеждах наоколо. Точно пред мен лежеше сгушено някакво тяло.
— Ви? — Коленичих до нея. Лежеше настрани, свила колене към гърдите си. Изстена.
— Какво се случи? Добре ли си? Можеш ли да се движиш? — Отметнах глава назад и примигнах срещу дъждовните капки. „Мисли!“, наредих си. Мобилният ми. В колата. Трябваше да се обадя в полицията.
— Отивам да потърся помощ — казах на Ви.
Тя изстена и стисна ръката ми.
Наведох се към нея и силно я прегърнах. В очите ми напираха парещи сълзи.
— Какво се случи? Преследвачът ли го направи? Той ли ти го причини? Какво ти сториха?
Ви промърмори нещо неразбираемо, което би могло да бъде „ръчната чанта“.
— Ще се оправиш. — Помъчих се гласът ми да звучи спокойно. Вътре в мен се надигаше злокобно чувство, което се стараех да обуздая. Бях сигурна, че извършителят е същият човек, който ме наблюдаваше в „Делфик“ и който ме следеше по магазините днес, но винях себе си, задето бях изложила Ви на опасност. Хукнах обратно до доджа и набрах номера на полицията на мобилния си.
Постарах се да се преборя с истерията, когато казах:
— Трябва ни линейка. Приятелката ми беше нападната и обрана.
Единадесета глава
Понеделник мина като в мъгла. Влизах от единия час и следващия в очакване на последния звънец за деня. Преди училище бях звъннала в болницата, откъдето ми съобщиха, че карат Ви в операционната. По време на нападението лявата й ръка беше счупена и понеже костта не беше наместена, трябваше да й направят операция. Исках да я видя, но щеше да бъде възможно едва късно следобед, когато излезе от упойка и я преместят в самостоятелна стая. Много важно беше да чуя нейната версия за нападението, преди тя да забрави подробностите или да ги украси. Каквото и да си спомнеше, то може би щеше да попълни празнина в картинката и да ми помогне да разбера кой стори това.
Часовете до следобеда минаваха мудно и аз насочих вниманието си към момичето пред магазина за бельо. Коя беше тя? Какво искаше? Може и да бе само тревожно съвпадение, че Ви беше нападната броени минути, след като бях видяла момичето да я следва, но инстинктът ми подсказваше друго. Искаше ми се да имам снимка и да видя как изглежда тя. Широките безформени дрехи в съчетание с дъжда й бяха осигурили добра дегизировка. Знаех само, че би могла да е Марси Милар. Само че дълбоко в себе си усещах, че не е тя.
Отворих шкафчето си, за да взема учебника по биология, и се запътих към класната стая. Когато влязох, столът на Пач беше празен. Както обикновено щеше да се появи в последния момент заедно с мудния звънец, само че този път звънецът звънна, Тренера зае мястото си до черната дъска и поде лекция за равновесието.