Госпожица Грийн клекна пред картотеката зад бюрото си, извади тънка кафеникава папка и написа на нея името ми с печатни букви с черен маркер. Постави я на бюрото до предишната ми папка, върху която личаха петната от чашите с кафе на д-р Хендриксън.
— През уикенда преглеждах досиетата на д-р Хендриксън — обясни тя. — Между нас да си остане, но почеркът му ми докарва мигрена, затова ще препиша всички досиета. Смаяна съм, че не е използвал компютър, за да си пише бележките. Че кой пише на ръка в наше време?
Настани се на въртящия се стол, кръстоса крака и ми се усмихна учтиво.
— Е, защо не ми разкажеш малко за срещите си с д-р Хендриксън. Почти нищо не разчетох от бележките му. Изглежда двамата сте обсъждали как се чувстваш по отношение на новата работа на майка ти.
— Вече не е толкова нова. Работи това повече от година.
— Преди е била само домакиня, нали? Започнала е на пълен работен ден след смъртта на баща ти. — Госпожица Грийн погледна с присвити очи някакъв лист в досието ми. — Работи като координатор на търгове за недвижими имоти по цялото крайбрежие. — Тя ме погледна над очилата: — Вероятно се налага доста да отсъства от къщи.
— Искахме да останем да живеем в нашата ферма — казах леко отбранително. — Не можехме да си позволим ипотека, ако тя се хване на работа някъде тук.
Сеансите с д-р Хендриксън не ми допадаха, но установих, че съм му обидена, задето се е пенсионирал и ме е оставил на госпожица Грийн. Започвах да я опознавам — явно обръщаше внимание на всяка подробност. Усещах, че ръцете я сърбят да порови във всяко тъмно ъгълче на живота ми.
— Да, но сигурно се чувстваш самотна във фермата.
— Имаме икономка, която идва всеки следобед и остава до девет или десет вечерта.
— Икономка не е същото като майка.
Погледнах към вратата на кабинета. Дори не се опитах да бъда дискретна.
— Имаш ли си приятелка? Най-близка приятелка? Някой, с когото можеш да поговориш, когато икономката не е… най-удачният избор? — Потопи пликче с чай в чашата и отпи глътка.
— Имам си близка приятелка. — Бях решила да остана възможно най-малко. Колкото по-малко говорех, толкова по-кратка щеше да бъде срещата. А колкото по-кратка беше, толкова по-скоро щях да отида да видя Ви.
Госпожица Грийн изви въпросително вежди:
— А гадже?
— Нямам.
— Ти си привлекателно момиче. Допускам, че се радваш на интерес от страна на противоположния пол.
— Знаете ли какво — казах аз възможно най-търпеливо, — наистина съм ви признателна, задето се опитвате да ми помогнете, но съм водила точно същия разговор с д-р Хендриксън преди година, когато почина баща ми. Няма да има никаква полза, ако го повторя и с вас. Все едно се връщам назад и отново преживявам всичко. Да, беше трагично и ужасно, всеки ден продължавам да се боря с преживяното, но всъщност онова, от което се нуждая истински, е да продължа напред.
Стенният часовник тиктакаше помежду ни.
— Е, много е полезно да знам твоята гледна точка, Нора — каза госпожица Грийн накрая и си лепна усмивка. — Точно това се опитвам да разбера през цялото време. Ще отбележа в досието ти как се чувстваш. Искаш ни да поговорим за още нещо?
— Не. — Усмихнах й се, за да потвърдя, че наистина се чувствам добре.
Тя прехвърли още няколко листа в досието ми. Нямах представа какви свои наблюдения беше обезсмъртил там д-р Хендриксън и не възнамерявах да оставам достатъчно дълго, за да узная.
Вдигнах раницата си от пода и се примъкнах до ръба на стола.
— Не искам да ви пришпорвам, но трябва да бъда на едно място в четири.
— Така ли?
Нямах желание да обсъждам нападението над Ви с д-р Грийн.
— На проучване в библиотеката — излъгах.
— По кой предмет?
— Биология — изтърсих първия отговор, който ми хрумна.
— Като стана дума за предмети, как ти върви учението? Някакви притеснения в това отношение?
— Не.
Тя разлисти още няколко страници от досието ми.
— Отлични оценки — отбеляза. — Тук пише, че си наставник на партньора си по биология Пач Киприано. — Вдигна поглед, явно очаквайки потвърждението ми.
Учудих се, че наставничеството е достатъчно важно, за да бъде вписано в досието ми при училищния психолог.
— Още не сме успели да се видим за урок. Не можем да нагодим графиците си — поясних и кимнах в духа на „какво да се прави“.