Тя тупна папката с досието ми по бюрото, за да изравни всички листове в спретнато тесте, после ги пъхна в новата папка, която беше надписала на ръка.
— Заявявам ти съвсем открито, че ще говоря с господин Макконъхи, за да определим някакви параметри за наставничеството по биология. Бих искала срещите да са тук, в училище, под прекия надзор на учител или на друг служител от училищната управа. Не бих искала да помагаш на Пач извън територията на училището. И най-вече не искам двамата да се срещате насаме.
Студена тръпка полази на пръсти по кожата ми.
— Защо? Какво става?
— Не мога да го обсъждам.
Единствената причина, която ми хрумна, за нейното нежелание да оставам насаме с Пач беше, че той е опасен. „Миналото ми може да те уплаши“, беше ми казал той на платформата на Архангела.
— Благодаря за отделеното време. Няма да те задържам повече — каза госпожица Грийн. Отиде до вратата и я подпря отворена със слабото си бедро. Усмихна ми се за довиждане, но някак повърхностно.
След като излязох от кабинета на госпожица Грийн, звъннах в болницата. Операцията на Ви беше приключила, но тя все още беше в реанимация и нямаше да приема посетители до седем. Погледнах часовника на телефона си. Три часа. Намерих фиата си на ученическия паркинг и се качих с надеждата, че ще се разсея, ако прекарам остатъка от деня в библиотеката и си подготвя домашните.
Останах в библиотеката целия следобед и неусетно часовникът на стената вече показваше, че е вечер. Коремът ми шумно запротестира насред тишината в залата и мислите ми се насочиха към автомата за лакомства до входа.
Последното ми домашно можеше да почака за по-късно, но имаше още един проект, за който се нуждаех от библиотечния фонд. Вкъщи имах стар компютър Ай Би Ем с телефонен интернет и обикновено гледах да си спестя много ядосани възклицания и скубане на косата, като използвах компютър в компютърната зала. До девет вечерта трябваше да предам в редакцията на „иЗайн“ рецензия за спектакъла „Отело“ и си обещах, че ще отида да си потърся нещо за ядене веднага щом я приключа.
Прибрах си нещата и се запътих към асансьора. Вътре натиснах копчето за затваряне на вратите, но не натиснах веднага бутона за желания етаж. Извадих мобилния си и отново позвъних в болницата.
— Здравейте — поздравих медицинската сестра. — Приятелката ми се възстановява след операция и когато проверих за последно, ми казаха, че ще е извън реанимация довечера. Казва се Ви Скай.
Настана пауза, в която чух тракане на клавиатурата на компютър.
— Изглежда ще я откарат в частна стая след час.
— Когато приключват посещенията?
— В осем.
— Благодаря ви. — Затворих телефона и натиснах копчето за третия етаж.
Там се ориентирах по указателните табели към сбирките от периодика — надявах се, че като прочета няколко театрални рецензии в местния вестник, това ще ме вдъхнови да пиша.
— Извинете, опитвам се да намеря броевете на „Портланд Прес Хералд“ от миналата година. По-конкретно театралния справочник.
— В сбирките нямаме толкова нови броеве — обясни ми жената, — но проверете онлайн, вестникът със сигурност има архив на интернет страницата си. Тръгнете направо по коридора отзад и ще видите компютърната зала вляво.
Седнах пред един компютър в залата. Тъкмо се канех да се заема със задачата си, когато ми хрумна нещо. Как не се бях сетила по-рано! Уверих се, че никой не наднича през рамото ми и написах в Гугъл „Пач Киприано“. Може би щях да намеря статия, която да хвърли светлина върху миналото му. Или пък да се окаже, че той поддържа блог.
Намръщено огледах резултатите. Нищо. Нямаше го нито във Фейсбук, нито в Майспейс, никъде. Все едно не съществуваше.
— Каква е твоята история, Пач? — промърморих си под носа. — Кой си ти всъщност?
Половин час по-късно бях прочела няколко театрални рецензии и очите ми направо се бяха изцъклили. Разширих търсенето онлайн до всички вестници в Мейн. Появи се линк към вестника на подготвителното училище Кингхорн. След няколко секунди осъзнах защо името ми е познато. Елиът се беше прехвърлил от това училище. Хрумна ми просто да проверя. Ако училището беше толкова елитно, колкото твърдеше Елиът, сигурно имаше свестен вестник.
Кликнах върху линка, отидох на страницата на архива и напосоки избрах 21 март тази година. След секунда се появи заглавието: „Ученик разпитван за убийство в подготвително училище Кингхорн“.