Примъкнах стола си по-близо, подмамена от желанието да прочета нещо по-вълнуващо от театралните рецензии.
„Шестнайсетгодишен ученик от подготвителното училище «Кингхорн», разпитван от полицията за така нареченото «Обесване в Кингхорн», е освободен, без да му бъдат предявени обвинения. След като тялото на осемнайсетгодишната Кирстен Халверсън беше намерено обесено на дърво в гората в кампуса на училището, полицията разпита десетокласника Елиът Сондърс, който бил с жертвата в нощта на смъртта й.“
Мозъкът ми бавно обработваше информацията. Елиът е бил разпитван по време на разследване на убийство?
„Халверсън работела като келнерка в «Блайнд Джо». Полицията потвърди, че Халверсън и Сондърс са били забелязани да се разхождат заедно в кампуса късно в събота през нощта. Тялото на Халверсън е открито в неделя сутринта, а Сондърс е освободен в понеделник следобед, след като в апартамента на Халверсън е открито предсмъртно писмо, обясняващо самоубийството й.“
— Попадна ли на нещо интересно? — стресна ме гласът на Елиът зад мен. Завъртях се и го заварих облегнат на рамката на вратата. Очите му бяха леко присвити, устните му бяха стиснати. Заля ме нещо студено — все едно се изчервявах, само че обратното.
Бутнах стола си малко вдясно, за да заслоня екрана на компютъра.
— Аз… просто си довършвам домашното. Ами ти? Какво правиш? Не чух кога си влязъл. От колко време стоиш там? — Гласът ми кънтеше в цялата стая.
Елиът се оттласна от рамката на вратата и влезе. Аз затърсих на сляпо копчето на монитора.
— Търся вдъхновение за една театрална рецензия, която трябва да предам на редактора си по-късно довечера — обясних. Дали не говорех прекалено бързо? Къде беше копчето?
Елиът надникна покрай мен.
— Театрална рецензия ли?
Пръстите ми напипаха някакво копче и чух как мониторът угасва.
— Извинявай, а ти какво каза, че правиш тук?
— Минавах и те видях. Нещо не е наред ли? Струваш ми се малко… нервна.
— О… ниска кръвна захар. — Прибрах вестниците и книгите си на купчина и ги напъхах в раницата си. — Не съм хапвала нищо от обяд.
Елиът дръпна един стол и се настани до мен. Обкрачи го с лицето към облегалката и се наведе близо до мен, нахлувайки в личното ми пространство.
— Може да ти помогна с рецензията. Дръпнах се.
— Ами, много мило, но засега ще спра. Трябва да отида да си взема нещо за ядене. Време е за почивка.
— Позволи ми да те почерпя — каза той. — Нали зад ъгъла има едно заведение?
— Благодаря, но мама ще ме чака. Цяла седмица отсъства от града и тази вечер се прибира. — Замълчах и опитах да го заобиколя. Той протегна мобилния си телефон и го опря в пъпа ми.
— Обади й се.
Сведох очи към телефона и отчаяно затърсих извинение:
— Не ми е позволено да излизам през седмицата.
— Ами излъжи, Нора. Кажи й, че домашното ти отнема повече време, отколкото си очаквала. Кажи й, че ще останеш още час в библиотеката. За нея е все тая.
Тонът на Елиът беше придобил острота, каквато не бях долавяла до този момент. Сините му очи излъчваха новопридобита студенина, устните му ми се сториха по-тънки.
— Майка ми не обича да излизам с момчета, които не познава.
Елиът се усмихна, но в усмивката му нямаше топлота.
— И двамата знаем, че не се придържаш особено стриктно към правилата на майка си, понеже в събота вечер беше с мен в „Делфик“.
Преметнах раницата си през рамо и здраво стиснах ремъка. Не отговорих. Шмугнах се покрай Елиът и забързано излязох от компютърната зала, съзнавайки, че ако включи монитора, той ще види статията. В момента обаче нищо не можех да направя.
На половината път към рецепцията се осмелих да хвърля назад поглед през рамо. През дебелите стъклени стени видях, че залата е празна. Елиът не се виждаше никъде. Върнах се обратно до компютъра, като се озъртах внимателно, в случай че той се появи. Включих монитора — статията за разследването на онова убийство все още беше извадена. Изпратих копие до най-близкия принтер, пъхнах го в папката си, излязох от мрежата и побързах да напусна.
Дванадесета глава
Мобилният телефон избръмча в джоба ми. Уверих се, че никоя библиотекарка не ме гледа лошо и вдигнах:
— Мамо?
— Добри новини — каза тя. — Търгът приключи по-рано, така че тръгнах един час по-рано от предвиденото. Скоро ще си бъда у дома. Ти къде си?