— Чудесно е — каза Елиът, събличайки авиаторското си яке. — Много обичам това място. Ако не се изпотите от топлината, ще се изпотите от храната.
Келнерката грейна в усмивка:
— Значи вече сте идвали. Да ви предложа като начало чипс и най-новата ни салса халапеньо? Най-лютивата досега.
— Обичам пикантните неща — осведоми ни Елиът.
Сигурна бях, че ни се слага. Прекалено щедра бях, когато мислех, че не е толкова подъл, колкото Марси. Просто бях прекалено щедра по отношение на характера му и толкова. Особено сега, когато знаех, че премълчава разследване за убийство и още кой знае колко мръсни тайни.
Келнерката го огледа възхитено.
— Веднага се връщам с чипса и салсата. След малко ще дойде някой да ви вземе поръчката.
Ви първа се настани в сепарето. Аз се вмъкнах до нея, а Елиът седна срещу мен. Очите ни се срещнаха и в неговите проблесна нещо мрачно. Вероятно обида. Може би дори враждебност. Дали знаеше, че съм прочела статията?
— Моравото е твоят цвят, Нора — отбеляза той и кимна към шала ми, докато го свалях от шията си и го връзвах за дръжката на чантата си. — Подчертава очите ти.
Ви ме срита по крака. Явно смяташе, че това е комплимент.
— Е — обърнах се към Елиът с изкуствена усмивка, — защо не ни разкажеш за подготвителното училище „Кингхорн“.
— О, да — ентусиазирано ме подкрепи Ви. — Има ли тайни общества като в старите филми?
— Няма нищо за разказване — училището е страхотно и толкова — каза Елиът. Взе менюто си и го прегледа. — Някой да иска предястие? Аз черпя.
— След като е толкова прекрасно, защо се прехвърли? — приковах очите му аз и съвсем леко извих предизвикателно вежди.
Едно мускулче край челюстта на Елиът помръдна точно преди той да изтипоса усмивка.
— Заради момичетата. Чух, че тук има много по-хубави момичета. И слухът се оказа верен. — Намигна ми и от главата към пръстите ми се стрелна студена тръпка.
— Защо и Джулс не се прехвърли? — попита Ви. — Можехме да бъдем великолепната четворка, само че много по-готини. Феноменалната четворка.
— Родителите на Джулс са маниаци на тема образование. Даже маниаци е слабо казано. Кълна се в живота си, това момче ще стигне върха. Нищо не може да го спре. Е, и аз се справям добре в училище, по-добре от повечето ученици, обаче никой не може да се мери с Джулс. Той е върхът.
В очите на Ви отново се появи замечтан поглед.
— Не съм виждала родителите му — каза тя. — И двата пъти, когато съм ходила у тях, те или са извън града, или са на работа.
— Да, много работят — потвърди Елиът и отново забоде поглед в менюто, затова не успях да прочета нищо в очите му.
— Къде работят? — попитах.
Елиът отпи голяма глътка от водата си. Стори ми се, че протака, докато измисли отговор.
— Диаманти. Прекарват много време в Африка и в Австралия.
— Не знаех, че в Австралия има сериозен бизнес с диаманти — отбелязах.
— Да, аз също — подкрепи ме Ви.
Всъщност бях напълно сигурна, че в Австралия няма диаманти и точка.
— Защо живеят в Мейн, а не в Африка? — попитах.
Елиът още повече се съсредоточи над менюто.
— Вие какво ще си поръчате? Стекът фахитас не изглежда зле.
— Ако родителите на Джулс са в диамантения бизнес, значи разбират от годежни пръстени — отбеляза Ви. — Винаги ми се е искало да имам брилянт.
Ритнах я под масата. Тя ме бодна с вилицата.
— Ох! — изстенах.
Нашата келнерка спря до масата ни, колкото да попита:
— Нещо за пиене?
Елиът погледна над менюто си първо мен, после Ви.
— Диетична кола — поръча Ви.
— Вода с резенче лимон, ако обичате — казах аз.
Келнерката се върна смайващо бързо с напитките ни. Появата й ми послужи като повод да стана от масата и да се заема с първа стъпка от плана ни, а Ви ми го напомни с второ бодване с вилица под масата.
— Ви — процедих през зъби, — ще дойдеш ли с мен до тоалетната? — Изведнъж изгубих желание да осъществя плана. Не исках да оставям Ви насаме с Елиът. Исках да я измъкна, да й разкажа за разследването на убийството и после да намерим начин и Елиът, и Джулс да напуснат живота ни.
— Защо не отидеш сама? — отговори Ви. — Според мен това е по-добър план. — Тя кимна към бара и ми каза само с устни „Върви!“, като в същото време правеше дискретни отпъждащи жестове под масата.