— Има ли много ученици, които работят в „Бордърлайн“?
— Да, доста. Работят като келнери или почистват масите.
— Така ли? — престорих се на учудена. — Може да познавам някой. Опитай.
Барманът вдигна очи към тавана и почеса едва наболата си брада. Празният му поглед не ми вдъхваше доверие. Да не говорим, че не разполагах с много време. Елиът може би в този момент слагаше смъртоносен наркотик в диетичната кола на Ви.
— Какво ще ми кажеш за Пач Киприано? — попитах.
— Той работи ли тук?
— Пач ли? Да, работи. Няколко вечери през седмицата и през уикенда.
— Беше ли на работа в неделя вечер?
Постарах се да не звуча прекалено любопитна, но трябваше да разбера дали е възможно Пач да е бил на пристана. Каза, че на брега ще има парти, но може плановете му да се бяха променили. Ако някой потвърдеше, че Пач е бил на работа в неделя вечерта, можех да го изключа като евентуален нападател на Ви.
— В неделя ли? — почеса се барманът. — Всички вечери са ми еднакви. Питай келнерките. Все някоя ще си спомни. Те всички се кискат и се глезят, когато той е тук. — Барманът ми се усмихна, като че ли можех някак да им симпатизирам.
— Дали случайно нямаш достъп до молбата му за постъпване на работа? — попитах.
И до домашния му адрес.
— Не.
— Просто съм любопитна, знаеш ли дали тук ще те наемат на работа, ако имаш предишни престъпления?
— Престъпления ли? — изхили се той дрезгаво. — Майтапиш ли се?
— Добре де, може да не са престъпления, но поне провинения.
Той се облегна на плота с разперени длани и се наклони към мен.
— Не. — Вече не звучеше подигравателно, а оскърбено.
— Добре. Радвам се, че е така. — Наместих се на високото столче и усетих как кожата на бедрата ми се отлепва от изкуствената кожа на стола. Цялата се потях. Ако първото правило в свалките беше „никакви списъци“, не се съмнявах, че второто правило е „никакво потене“.
Хвърлих поглед на списъка си.
— Да ти е известно да са издавани ограничителни заповеди срещу Пач? Да е обвиняван в преследване?
Подозирах, че никак не се харесвам на бармана, затова реших да направя последен опит и да изтърся всичките си въпроси наведнъж, преди да ме изгони — или, още по-зле, да ме изхвърли от ресторанта за тормоз и подозрително поведение.
— Има ли си приятелка? — изломотих.
— Върви да го питаш сама.
Примигнах.
— Той не е на работа тази вечер.
Направо ми прилоша от усмивката на бармана.
— Не е на работа… нали? — попитах и гласът ми се извиси с една октава. — Би трябвало да почива във вторник.
— Обикновено да, ама тази вечер замества Бенджи. Бенджи е в болница — спукан апандисит.
— Да не искаш да кажеш, че Пач е тук? Сега? — Надзърнах през рамо и дръпнах перуката, за да скрия лицето си, докато оглеждах заведението.
— Преди няколко минути влезе отзад в кухнята.
Вече се надигах от стола пред барплота.
— Май оставих двигателя на колата включен. Но ми беше много приятно да си поговорим! — И хукнах към тоалетните.
Когато се озовах вътре, заключих, поех си няколко пъти бързо дъх, облегнала гръб на вратата, после отидох на мивката и си наплисках лицето със студена вода. Пач щеше да разбере, че го шпионирам. Паметното ми изпълнение го гарантираше. Външно погледнато, беше неприятно, понеже беше унизително. Но като се позамислих, реших, че Пач безспорно е много потаен. А потайните хора не обичат никой да си вре носа в живота им. Как щеше да реагира, като научи, че го изучавам под лупа?
После се запитах защо изобщо бях дошла тук, след като дълбоко в себе си не вярвах, че Пач е човекът със скиорската маска. Може и да имаше тъмни и тревожни тайни, само че определено носенето на скиорска маска не беше една от тях.
Завъртях кранчето и когато вдигнах поглед, съзрях лицето на Пач в огледалото. Изпищях и се завъртях.
Не се усмихваше и не изглеждаше особено весел.
— Какво търсиш тук? — попитах задъхано.
— Работя тук.
— Имам предвид в тоалетната. Не прочете ли табелката на вратата?
— Започвам да си мисля, че ме следиш. Където и да отида, се натъквам на теб.
— Исках да изведа Ви — обясних. — Беше в болницата. — Все едно се оправдавах, а от това само изглеждах още по-виновна. — Не съм си и помисляла, че ще се натъкна на теб. Нали днес почиваш. И какви ги дрънкаш изобщо? Всъщност, където и да отида аз, се натъквам на теб!