Погледът на Пач беше остър, заплашителен, изучаващ. Преценяваше всяка моя дума, всяко движение.
— А как ще обясниш странната коса? — попита.
Свалих рязко перуката и я хвърлих на плота.
— А ти няма ли да обясниш къде се губиш? От два дни не си идвал на училище.
Бях почти сигурна, че Пач няма да каже къде е бил, но той отговори:
— Играх пейнтбол. Какво правеше на бара?
— Говорех с бармана. Престъпление ли е? — Облегнах се на плота с една ръка и вдигнах крак, за да разкопчая високите платформи. Наведох се и листчето с въпросите се изхлузи от деколтето ми и падна на пода.
Коленичих, за да го взема, но Пач ме изпревари. Вдигна го над главата си, когато подскочих, за да го стигна.
— Върни ми го!
— Издавана ли е ограничителна заповед срещу Пач? — прочете той. — Престъпник ли е Пач?
— Дай ми го! — изсъсках вбесено.
Той се засмя тихичко, от което разбрах, че е прочел следващия въпрос.
— Има ли Пач гадже?
Прибра листчето в задния си джоб. Много се изкушавах да опитам да си го взема въпреки местоположението му.
Той се приведе към плота и ме погледна в очите.
— Ако ще ровиш за информация, предпочитам да питаш мен.
— Тези въпроси — махнах към мястото, където беше скрил листчето, — са просто шега. Ви ги написа — добавих в прилив на вдъхновение. — Идеята беше нейна.
— Познавам почерка ти, Нора.
— Добре де — започнах, търсейки някакъв хитроумен отговор, но ми отне прекалено дълго и изпуснах възможността.
— Нямам ограничителни заповеди, не съм извършил престъпление — заяви Пач.
Вирнах брадичка и попитах:
— Гадже? — опитах да се убедя, че не давам и пет пари как ще отговори. Че ми е все едно.
— Не е твоя работа.
— Опита се да ме целунеш — напомних му. — И така стана моя работа.
По устните му пробяга сянка от пиратската усмивка. Останах с впечатлението, че си припомня всяка подробност от тази почти целувка, включително моята въздишка-стенание.
— Бивше гадже — отговори след малко.
Коремът ме преряза, когато внезапно ми хрумна нещо. Ами ако момичето от „Делфик“ и от „Виктория Сикрет“ беше бившето гадже на Пач? Ако ме беше видяла да разговарям с Пач в игралната зала и погрешно беше допуснала, че помежду ни има нещо много по-сериозно? Ако все още си падаше по Пач, може би ревнуваше достатъчно, за да ме следи. Няколко парченца от мозайката се наместиха.
В този момент Пач добави:
— Но нея вече я няма.
— Как така я няма?
— Отиде си. Няма да се върне.
— Искаш да кажеш, че е… мъртва?
Пач не отрече.
Изведнъж усетих корема си тежък и стегнат. Не бях очаквала такова нещо. Пач е имал приятелка, която беше починала.
Вратата на дамската тоалетна изтрака — някой искаше да влезе. Бях забравила, че съм заключила. Което ме накара да се запитам как е влязъл Пач. Или имаше ключ, или имаше друго обяснение. Обяснение, което вероятно нямаше да ми допадне — например, че се е плъзнал под вратата като въздух. Като дим.
— Трябва да се връщам на работа — каза той. Огледа ме и задържа поглед върху бедрата ми. — Страхотна пола. Убийствени крака.
Преди да успея да формулирам свързана мисъл, той излезе.
По-възрастната жена, която чакаше за тоалетната, ме погледна, после погледна през рамо към Пач, който се отдалечаваше по коридора.
— Миличка, струва ми се хлъзгав като сапун — каза ми тя.
— Хубаво описание — промърморих.
Тя разроши късата си прошарена коса.
— Едно момиче може здравата да се насапуниса с него.
Преоблякох се, върнах се в сепарето и седнах до Ви.
Елиът си погледна часовника и ме изгледа въпросително.
— Извинете, че толкова се забавих. Пропуснах ли нещо?
— Не, всичко си е същото — отговори Ви и ме смушка с коляно. Явно питаше какво е станало.
Преди да й отвърна със същото, Елиът каза:
— Пропусна келнерката. Поръчах ти червено бурито — съобщи ми той със зловеща усмивка.
Тутакси съзрях сгоден случай.
— Всъщност не съм сигурна, че съм в състояние да хапна нещо. — Успях да издокарам изражение, все едно повръщам, което не беше съвсем престорено. — Изглежда съм пипнала същия вирус като Джулс.