— Не бях влюбена в него. Това се случи чак една година след като се оженихме.
Не бях очаквала такъв отговор.
— Ами тогава… защо се омъжи за него?
— Защото си мислех, че съм влюбена. А когато си мисли, че е влюбен, човек копнее да запретне ръкави и да действа, докато чувството наистина се превърне в любов.
— Беше ли те страх?
— Да се омъжа за него ли? — засмя се тя. — Това беше вълнуващата част — купуваш рокля, запазваш църквата, носиш диамантен пръстен.
Представих си палавата усмивка на Пач.
— Някога било ли те е страх от татко?
— Когато „Ню Ингланд Патриотс“ изгубиха. Когато отборът му изгубеше мач, татко отиваше в гаража и пускаше резачката. Преди две години той отиде с резачката в гората зад къщата, отсече десет дървета и ги накълца на подпалки. Повече от половината купчина още стои.
Мама потупа канапето до себе си и аз се сгуших до нея и положих глава на рамото й.
— Той ми липсва — признах.
— На мен също.
— Страхувам се, че ще забравя как изглеждаше. Не на снимките, а в събота сутрин, когато пържеше яйца, облечен по анцуг.
Мама преплете пръсти с моите.
— Ти още от самото начало толкова приличаш на него.
— Наистина ли? — надигнах се аз. — В какво?
— Той беше добър ученик, много беше умен. Не се държеше показно или нахакано, но хората го уважаваха.
— Татко бил ли е някога… загадъчен?
Мама явно премисляше въпроса ми.
— Загадъчните хора имат много тайни. Баща ти беше много открит.
— Беше ли бунтар?
Тя се засмя отривисто и изненадано.
— Такъв ли ти изглеждаше? Харисън Грей, най-етичният счетоводител на света… бунтар? — Въздъхна театрално. — Да не дава господ! Известно време носеше дълга коса. Беше чуплива и руса — като на сърфист. Разбира се, очилата му с кокалени рамки разваляха тази визия. Може ли да попитам… защо повдигнахме тази тема?
Нямах представа как да обясня на мама противоречивите си чувства към Пач. Всъщност нямах представа как да й представя самия Пач. Вероятно щеше да очаква описание, което да включва имената на родителите му, успеха му в училище, какви спортове тренира и в кой колеж смята да кандидатства. Не исках да я тревожа с признанието, че съм готова да заложа касичката със спестяванията си, че Пач има престъпно досие.
— Има едно момче — споделих, неспособна да сдържа усмивката си при мисълта за Пач. — Напоследък се виждаме. Предимно във връзка с училище.
— О, момче значи — загадъчно каза тя. — Е? Членува ли в клуба по шах? В ученическия съвет? В отбора по тенис?
— Обича да плува в опасни води — отговорих оптимистично.
— Плувец значи! Симпатичен ли е като Майкъл Фелпс? Всъщност по отношение на външния вид си падам повече по Райън Лохте.
Запитах се дали да поправя мама, но реших, че е най-добре нищо да не уточнявам. Опасни води, плуване… е, разликата не е голяма, нали?
Телефонът звънна и мама се протегна през канапето да се обади. Десет секунди след началото на разговора тя се отпусна тежко на канапето и се плесна с ръка по челото.
— Не, не е проблем. Ще изтичам, ще го взема и още утре сутринта ще го донеса.
— Хюго ли беше? — попитах я, след като затвори. Хюго беше шефът на мама и би било твърде слабо да се каже, че й звънеше непрекъснато. Веднъж я беше извикал на работа в неделя, понеже не знаеше как да си пусне ксерокса.
— Оставил някакви недовършени документи в офиса и иска да изтичам за малко. Трябва да им направя копия, но едва ли ще ми отнеме повече от час. Ти приключи ли с домашните?
— Още не.
— Тогава ще си повтарям, че дори да си бях вкъщи, нямаше да можем да прекараме времето заедно. — Мама въздъхна и стана. — Ще се видим след час, нали?
— Кажи на Хюго, че трябва да ти плаща повече.
— Много повече — засмя се тя.
Щом къщата остана на мое разположение, разчистих чиниите от закуска от масата и направих място за учебниците. Английски, история, биология. Въоръжих се с чисто нови моливи, отворих най-горната книга и се залових за работа.
Петнайсет минути по-късно съзнанието ми се разбунтува и отказа да поеме дори още един абзац за европейския феодализъм. Запитах се какво ли прави Пач след работа. Пише домашни? Трудно ми беше да го повярвам. Яде пица и гледа бейзбол по телевизията? Може би, но не ми се връзваше. Залага и играе билярд в игралната зала на Бо. Най-вероятно беше последното.