— Голяма работа — казах си, изпробвайки обеци. Първите бяха големи тюркоазни халки… Твърде крещящи. Зарязах ги и изпробвах други с формата на сълза с топаз. По-добре. Какво ли беше намислил Пач? Вечеря? Кино?
— Много прилича на работна среща с цел проучване по биология — небрежно подметнах на отражението си, — само че без биологията и без проучването.
Извадих едни тесни джинси и равни обувки. Преметнах около кръста си светлосин шал, навих го нагоре през гърдите и завързах краищата на тила си, за да се получи блуза. Разресах косата си, за да стане по-пухкава и в този момент на вратата се почука.
— Идвам! — провикнах се надолу по стълбите.
Огледах се за последен път в огледалото, отворих входната врата и се озовах лице в лице с двама мъже с тъмни шлифери на верандата.
— Нора Грей — каза детектив Басо и ми показа полицейската си значка. — Отново се срещаме.
Нужно ми беше малко време, за да съм в състояние да проговоря.
— Какво правите тук?
Той кимна настрани:
— Надявам се, помните партньора ми, детектив Холстик. Нещо против да влезем и да ви зададем няколко въпроса? — Не прозвуча така, сякаш иска позволение, а по-скоро като заплаха.
— Какво се е случило? — попитах, поглеждайки ту единия, ту другия.
— Майка ти вкъщи ли е? — попита детектив Басо.
— Отиде на йога. Защо? Какво има?
Избърсаха краката си и влязоха.
— Разкажи ни какво се случи между теб и Марси Милар в библиотеката в сряда вечерта — помоли ме детектив Холстик и се отпусна на дивана. Детектив Басо остана прав и заразглежда семейните снимки върху полицата над камината.
Не разбрах веднага какво ме пита. Библиотеката. Сряда. Марси Милар.
— Добре ли е Марси? — попитах. Не беше тайна, че не таях в сърцето си никаква топлота към Марси, но това не означаваше, че бих желала тя да пострада или, още по-зле, да бъде изложена на опасност. Най-малко пък исках аз да съм въвлечена в подобно нещо.
Детектив Басо сложи ръце на хълбоците си.
— Защо мислиш, че не е добре?
— Нищо не съм направила на Марси.
— Защо се скарахте? — попита детектив Холстик. — Пазачът в библиотеката ни каза, че доста сте се разгорещили.
— Не беше така.
— А как беше?
— Разменихме си няколко обиди — обясних с надеждата да спрем дотук.
— Какви обиди?
— Глупави — припомних си аз.
— Ще се наложи да ги чуя, Нора.
— Нарекох я анорексична свиня. — Бузите ми пламнаха, тонът ми издаваше унижение. Ако положението не беше толкова сериозно, сигурно щеше да ми се прииска да бях измислила нещо по-жестоко и обидно. И със сигурност по-смислено.
Детективите се спогледаха.
— Заплаши ли я? — попита детектив Холстик.
— Не.
— Къде отиде след библиотеката?
— Вкъщи.
— Проследи ли Марси?
— Не. Вече ви казах, че се прибрах у дома. Ще ми кажете ли какво се е случило с Марси?
— Някой може ли да потвърди думите ти? — попита детектив Басо.
— Партньорът ми от часовете по биология. Срещна ме в библиотеката и предложи да ме докара.
Бях се облегнала от едната страна на портала към стаята, а детектив Басо се приближи и се облегна от другата страна срещу мен.
— Разкажи ни за партньора си в часовете по биология.
— Що за въпрос е това?
Той разпери ръце:
— Съвсем простичък. Но ако искаш да бъде по-конкретен, ще го направя. Когато бях в гимназията, предлагах да закарам някое момиче само ако ми харесваше. Да направим и следващата крачка. Какви са взаимоотношенията ти с този твой партньор по биология… извън класната стая?
— Шегувате се, нали?
Едното ъгълче на устата на детектив Басо се повдигна.
— Така си и мислех. Накара ли гаджето си да пребие Марси Милар?
— Марси е била пребита?
Той се оттласна от рамката на портала, застана точно пред мен и ме прикова с поглед.
— Искаше ли да й покажеш какво се случва, когато момичета като нея не си държат езика зад зъбите? Смяташе ли, че заслужава някой да я поотупа? Познавах момичета като Марси, когато бях ученик. Те си го просят, нали? Марси просеше ли си го, Нора? Някой здравата я е набил в сряда вечерта и според мен ти знаеш повече, отколкото ни казваш.