Погледнах към ръцете си — имаше право, наистина я държах като бухалка.
— Така ми е удобно.
Той застана зад мен, постави ръце на хълбоците ми и ме нагласи пред масата. Плъзна ръце покрай тялото ми и хвана щеката.
— Ето така — премести Пач дясната ми ръка с няколко сантиметра — и така… — продължи той, като хвана лявата ми ръка и оформи кръг с палеца и показалеца ми. След това разположи другите три пръста върху масата като триножник. Пъхна щеката през кръгчето и я прокара над кокалчето на средния ми пръст. — Наведи се в кръста.
Приведох се към масата за билярд, усещайки топлия дъх на Пач на тила си. Той хвана края на щеката и тя се плъзна през кръгчето.
— Коя топка искаш да удариш? — попита той, имайки предвид подредените на триъгълник топки в другия край на масата. — Жълтата е добър избор.
— Червеното е любимият ми цвят.
— Значи червената.
Пач прокара щеката напред-назад през кръгчето, прицелвайки се в топката и упражнявайки удара ми.
Погледнах с присвити очи към свободната топка, после към триъгълника от топки по-надолу върху масата.
— Малко си встрани — отбелязах.
Усетих го как се усмихва.
— Колко ще заложиш?
— Пет долара.
Усетих го как леко кима с глава.
— Искам якето ти.
— Искаш якето ми?
— Искам да го свалиш.
Ръката ми рязко отскочи напред, билярдната щека се плъзна отривисто между пръстите ми и удари топката бияч. Тя се стрелна напред, блъсна се в червената, разби триъгълника и топките се разлетяха във всички посоки.
— Добре — казах и свалих якето си, — може би съм малко впечатлена.
Пач огледа импровизираната ми блуза от шал. Очите му бяха черни като среднощен океан, изражението му — съзерцателно.
— Гот — отбеляза той. После отиде от другата страна на масата и се зае да преценява разположението на топките.
— Залагам пет долара, че не можеш да удариш топката със синя ивица — предизвиках го, като избрах топката нарочно — между нея и бялата топка бияч имаше една камара цветни топки.
— Не искам парите ти — отговори Пач. Погледите ни се срещнаха и на бузата му се появи съвсем лека трапчинка.
Температурата на тялото ми се покачи с още един градус.
— А какво искаш?
Пач приближи щеката си към масата, направи един умел удар и удари топката бияч. Инерцията й се предаде на зелената топка, после на осма топка, която запрати топката със синя ивица в джоба.
Засмях се притеснено и се опитах да прикрия този факт, като изпуках с кокалчетата си — лош навик, който така и не бях успяла да овладея.
— Добре де, може би съм доста впечатлена.
Все още приведен над масата, Пач вдигна очи към мен. Погледът му сгря кожата ми.
— Не сме залагали — напомних му, устоявайки на желанието си да се размърдам неловко. Билярдната щека леко се хлъзна в дланта ми и аз тайно изтрих ръка в панталона си.
Като че ли не се потях достатъчно, та Пач реши да каже:
— Длъжница си ми. Някой ден ще си поискам дължимото.
Засмях се, но смехът ми прозвуча малко фалшиво.
— Мечтай си.
По стълбите в другия край на помещението отекнаха стъпки. Долу се появи висок, жилест тип с орлов нос и с рошава черна коса на сини кичури. Първо погледна към Пач, после отмести очи към мен. На лицето му бавно плъзна усмивка, когато се запъти към нас и надигна шишето ми със „Севън ъп“, което бях закрепила на ръба на масата.
— Извинете, но това е мое… — започнах.
— Не спомена, че тя е толкова приятна за окото — каза той на Пач и изтри уста с опакото на ръката си. Имаше силен ирландски акцент.
— А на нея не съм споменал, колко неприятен за окото си ти — отговори му Пач спокойно, а устните му всеки момент щяха да се разтеглят в усмивка.
Младежът се облегна на масата за билярд до мен и ми подаде ръка странично:
— Аз съм Риксън, скъпа — представи се той.
— Нора — неохотно пъхнах ръка в неговата аз.
— Не надушвам ли нещо тук? — попита Риксън и изгледа въпросително двама ни с Пач.
— Не — отговорих аз.
— Да — едновременно с мен се обади Пач.
Най-неочаквано Риксън се метна закачливо върху Пач и двамата се строполиха на пода и започнаха да се търкалят и да ритат. Разнесе се дрезгав смях, юмручни удари и звук от съдран плат, а пред очите ми лъсна голият гръб на Пач. По цялата му дължина минаваха два плътни белега. Започваха близо до бъбреците му и свършваха между лопатките, като описваха обърнато V. Белегът беше толкова уродлив, че ахнах ужасено.