— Не съм приключил! — кресна завалено. Внезапно отметна глава назад и се засмя тихо. Приведе се, притисна разкървавената си ръка между коленете си и изстена. — Десет долара, че по-късно ще съжалявам за това.
Цялата настръхнах в присъствието на Елиът. Спомних си, че само преди няколко дни го намирах за хубав и очарователен. Питах се как може да съм била такава глупачка.
Чудех се дали да не затворя вратата и да не я заключа, когато Елиът свали слънчевите си очила и показа кървясалите си очи. Прокашля се и заяви направо:
— Дойдох да ти кажа, че Джулс е под голям стрес в училище. Изпити, ученическо управление, кандидатстване за стипендии и така нататък. Напоследък не е на себе си. Има нужда да се откъсне от всичко това за няколко дни. Мисля, че ние четиримата — Джулс, аз, ти и Ви — трябва да отидем някъде на къмпинг през пролетната ваканция. Ще тръгнем утре за Паудър Хорн и ще се върнем в четвъртък следобед. Така Джулс ще може да се поотпусне.
Всяка дума от устата му звучеше зловещо и старателно репетирана.
— Съжалявам, но вече имам други планове.
— Позволи ми да те убедя. Ще подготвя цялото пътуване. Ще набавя палатки, храна. Ще ти докажа какъв страхотен тип съм. Ще си прекараме страхотно.
— Мисля, че трябва да си тръгваш.
Елиът подпря длан на рамката на вратата и се наведе към мен.
— Грешен отговор. — За един кратък миг апатията изчезна от изцъклените му очи и в тях падна сянката на нещо зловещо и извратено. Неволно отстъпих назад. Бях почти уверена, че Елиът е способен да извърши убийство. Бях почти уверена, че смъртта на Кирстен е негово дело.
— Тръгвай си или ще повикам такси — казах.
Елиът толкова рязко отвори вратата, че тя се блъсна в къщата. Сграбчи предницата на халата ми и ме измъкна навън. След това ме запрати към къщата и ме прикова с тялото си.
— Ще дойдеш на къмпинг, независимо дали искаш.
— Махни се от мен! — наредих му и започнах да се извивам, за да се измъкна.
— Или какво? Какво ще направиш? — Хвана ме за раменете и ме блъсна в къщата толкова силно, че зъбите ми изтракаха.
— Ще се обадя в полицията. — Нямам представа как го казах толкова смело. Дишах учестено и плитко, ръцете ми бяха влажни.
— Ще викаш ли? Няма да те чуят. Ще те пусна само ако ми обещаеш, че ще дойдеш на палатка.
— Нора?
Двамата с Елиът се обърнахме към входната врата, откъдето долетя гласът на мама. Елиът ме задържа още малко, после изсумтя отвратено и ме избута. По средата на стълбите от верандата се обърна и заяви:
— Не сме приключили.
Побързах да вляза вътре и заключих вратата. Очите ми горяха. Облегнах гръб на вратата и седнах на изтривалката, борейки се с надигащото се ридание.
Мама се появи горе на стълбите, като завързваше колана на халата си.
— Нора? Какво се е случило? Кой беше на вратата?
Примигнах бързо.
— Един тип от училище. — Не можех да прогоня сълзите от гласа си. — Той… той…
Вече бях загазила достатъчно заради срещата си с Пач. Знаех, че тази вечер мама е на сватбата на своя колежка от службата, но ако й кажех за нападението на Елиът, в никакъв случай нямаше да отиде. А това беше последното, което исках, понеже трябваше да отида до Портланд и да разследвам Елиът. И най-дребното уличаващо доказателство можеше да се окаже достатъчно да го тикнат зад решетките, а докато това не станеше, нямаше да се чувствам в безопасност. Усещах как в него се надига насилие, а не исках да видя какво ще стане, ако положението излезе извън контрол.
— Искаше бележките ми за „Хамлет“ — казах с равен глас. — Миналата седмица преписа от теста ми, явно му е станало навик да ме използва.
— О, миличка! — Мама седна до мен и ме погали по мократа коса, студена след душа. — Не разбирам защо се разстройваш. Мога да се обадя на родителите му, ако искаш.
Поклатих глава.
— Тогава отивам да приготвя закуска — каза мама. — Ти се облечи. Ще съм готова, когато слезеш.
Стоях пред дрешника си, когато звънна мобилният ми телефон.
— Научи ли новината? Четиримата ще ходим на палатка през пролетната ваканция! — оповести Ви с необяснимо въодушевление.
— Ви — казах с разтреперан глас, — Елиът планира нещо. Нещо ужасяващо. Единствената причина да иска да ни заведе на палатка, е да останем насаме. Няма да ходим.