Майката природа явно реши да каже своята дума, защото небето се разтвори и се изсипа силен дъжд, примесен със суграшица.
Изгледах Пач възможно най-ледено и въздъхнах гневно.
Както обикновено, той имаше право.
Двадесет и втора глава
Двайсет минути по-късно двамата с Пач финиширахме на входа на евтин мотел. Не бях продумала нито дума, докато тичахме под проливния дъжд, и сега бях не само вир-вода, но и напълно… разстроена. Дъждът се сипеше и аз се съмнявах, че скоро ще се върнем в джипа. Което означаваше, че двамата с Пач ще останем в мотела за неопределено време.
Вратата пропя, когато влязохме, и служителят на рецепцията се изправи сепнато и отупа скута си от парченцата снакс.
— Какво да бъде? — попита той и облиза пръстите си от оранжевата гадост. — Стая за двама?
— Т-т-трябва да се обадим по телефона — заекнах аз, но се надявах все пак да разбере молбата ми.
— Няма начин, линията е прекъсната. Сърдете се на бурята.
— Как така прекъсната? Нямате ли мобилен?
Служителят погледна към Пач.
— Тя иска стая за непушачи — осведоми го Пач.
Завъртях се бързо с лице към него. „Да не си полудял?“, попитах само с устни.
Служителят почука с няколко ключа по плота.
— Май имаме… А, ето, стая за непушачи с двойно легло!
— Ще я вземем — каза Пач, погледна ме косо и ъгълчетата на устата му се повдигнаха. Изгледах го с присвити очи.
В този момент лампите над главите ни примигнаха и цялото фоайе потъна в мрак. Възцари се мълчание, докато служителят ровеше някъде и измъкна грамадно фенерче.
— На времето бях скаут — похвали се той. — Винаги съм подготвен.
— В такъв случай трябва да им-м-мате мобилен — обадих се.
— Имах, но в един момент вече не можех да си плащам сметката. — Сви рамене и додаде: — Какво да ви кажа, мама е стисната.
Майка му ли? Сигурно беше на четирийсет. Много повече се тревожех какво ще направи моята майка, когато се върне от сватбата и установи, че ме няма.
— Как ще платите? — попита служителят.
— В брой — отговори Пач.
Онзи се изкиска, клатейки глава.
— Тук най-често ни плащат така. — Приведе се към нас и заговори поверително: — Тук идват много типове, които не искат никой да проследи извънкласните им занимания, ако ме разбирате правилно.
Рационалната половина на мозъка ми казваше, че не е възможно наистина да възнамерявам да прекарам нощта в мотел заедно с Пач.
— Това е лудост — казах на Пач едва чуто.
— Аз съм луд. — Усмивката отново щеше да се появи на устните му всеки момент. — По теб. Колко да ти платим за фенерчето? — попита той служителя.
Онзи бръкна под плота.
— Имам нещо още по-хубаво — животоспасяващи свещи — оповести той и постави две пред нас. Драсна клечка кибрит и запали едната. — За сметка на мотела, не се плаща допълнително. Сложете едната в банята, другата в спалнята и няма да усетите, че няма ток. Може дори да ви дам и кибрита. Ако не за друго, поне за спомен.
— Благодаря — каза Пач, стисна ме за лакътя и ме поведе по коридора.
Влязохме в стая 106 и Пач заключи вратата зад нас. Сложи свещта на нощното шкафче, после запали и другата. Свали бейзболната си шапка и разтърси косата си като мокро куче.
— Нуждаеш се от горещ душ — нареди ми той. Направи няколко крачки назад и надникна в банята. — Май има сапун и две хавлии.
Леко вирнах брадичка:
— Не можеш да ме накараш да вляза насила. Съгласих се да стигна дотук, първо, защото не ми се стоеше под дъжда и второ, понеже се надявах да намеря телефон.
— Прозвуча повече като въпрос, отколкото като твърдение — заяви Пач.
— Тогава отгов-в-вори.
Появи се немирната му усмивка.
— Трудно ми е да се съсредоточа над отговорите, когато си в този вид.
Сведох очи към фланелата на Пач, която носех — мокра и прилепнала към тялото ми. Ядосано минах покрай него и затворих вратата на банята помежду ни.
Завъртях кранчето докрай, свалих неговата фланела и дрехите си. На стената на душ-кабината беше залепнал дълъг черен косъм, който взех с парче тоалет на хартия и го изхвърли в тоалетната. После се пъхнах под душа и наблюдавах как кожата ми постепенно поаленява.
Докато втривах сапун в мускулите на тила си и надолу по раменете, си казах, че бих могла да се справя и да спя в една стая с Пач. Не беше най-умното или най-безопасното нещо, но лично щях да се погрижа да не се случи нищо. Освен това нима имах друг избор?