Спонтанната и безразсъдна половина на мозъка ми се присмя. Още от самото начало някаква странна притегателна сила ме дърпаше към Пач. Сега се чувствах привлечена към него от нещо съвсем различно. Нещо, свързано с много повече топлина. Тази нощ връзката ни беше неизбежна. По скалата от едно до десет това ме ужасяваше на осма степен. И ме възбуждаше на девета.
Спрях водата, излязох от душа и се подсуших. Един поглед към подгизналите ми дрехи беше повече от достатъчен, за да се уверя, че нямам никакво желание да ги обличам. Може наблизо да имаше сушилня с монети… която не работеше на ток. Въздъхнах и навлякох корсажа и бикините си, които се бяха опазили от дъжда.
— Пач? — прошепнах през вратата.
— Готова ли си?
— Угаси свещта.
— Готово — прошепна той през вратата. Смехът му също долетя толкова тихо, все едно беше шепот.
Угасих свещта в банята и пристъпих навън в пълен мрак. Чувах дишането на Пач точно пред себе си. Не исках дори да си мисля с какво е облечен — или не е облечен, затова тръснах глава и прогоних картината, която се образуваше там.
— Дрехите ми са подгизнали, нямам какво да облека.
Чух как мокрият плат се плъзга шумно като гума по кожата му.
— Извадих късмет — каза той. Ризата му падна на мокра купчина в краката ни.
— Наистина ми е неловко — признах.
Усетих как се усмихва. Стоеше наблизо, твърде близо.
— Трябва да си вземеш душ — заявих. — Веднага.
— Неприятно ли мириша?
Всъщност миришеше прекрасно. Пушекът беше изчезнал, ментата се усещаше по-силно.
Пач хлътна в банята. Запали свещта, остави вратата открехната и по пода и по едната стена се проточи ивица светлина.
Плъзнах гръб по стената, седнах на пода и облегнах глава на стената. Честно казано, не можех да остана тук тази нощ. Трябваше да се прибера. Не беше редно да оставам с Пач, независимо дали бях твърдо решена да запазя целомъдрие. Трябваше да съобщя за трупа на клошарката. Трябваше ли действително? А как щях да обясня изчезналото тяло? Откачена работа и бездруго точно в тази ужасяваща посока се бяха насочили мислите ми.
Не исках да разсъждавам над лудостта, затова се съсредоточих над първоначалния си аргумент. Не можех да остана тук, когато знаех, че Ви е с Елиът и я заплашва опасност, докато аз съм на сигурно място.
Позамислих се малко и реших, че трябва да формулирам мисълта си по друг начин. На сигурно място беше нещо относително. Докато Пач беше до мен, не ме застрашаваше опасност, но това не означаваше, че той ще се държи като мой ангел-пазител.
Веднага ми се прииска да се откажа и от мисълта за ангела пазител. Мобилизирах цялата си убедителност и прогоних от главата си всички мисли за ангели пазители, паднали и всякакви други. Реших, че вероятно наистина полудявам. Сигурно смъртта на старата жена беше плод на халюцинациите ми. Както и белезите на Пач.
Водата спря и след минутка Пач излезе от банята само по мокрите си джинси, провиснали много под кръста му. Остави свещта в банята да свети, а вратата — широко отворена. Стаята се изпълни с меко сияние.
С един бърз поглед установих, че Пач прекарва по няколко часа седмично във вдигане на тежести и бягане. Толкова добре оформено тяло не беше постижимо, ако не се потиш здравата. Изведнъж изпитах стеснение. Усетих се някак мека.
— Коя страна на леглото предпочиташ? — попита той.
— Ами…
Хитра усмивка:
— Напрегната ли си?
— Не — отговорих възможно най-самоуверено при дадените обстоятелства. А обстоятелствата бяха, че лъжех най-безсрамно.
— Не умееш да лъжеш — каза той, все още усмихнат. — Всъщност си най-неумелият лъжец, когото съм виждал.
Вдигнах ръце на хълбоците уж ядосано.
— Ела тук — дръпна ме да се изправя той. Усетих как решението ми да се съпротивлявам се стопи. Още десет секунди в такава близост с Пач и всичките ми защитни сили щяха да рухнат.
На стената зад него висеше огледало и над рамото на Пач видях тъмното очертание на белега му.
Цялото ми тяло се скова. Опитах да примигна, за да прогоня видяното, но безуспешно.
Неволно плъзнах ръце нагоре по гърдите му и към гърба. С върха на пръста си докоснах едното рамо на белега.