Докосването ми го накара да се напрегне. Аз застинах, а пръстът ми потрепна върху белега. Нужно ми беше малко време, преди да усетя, че се движи не пръстът ми, а аз самата. Цялата.
Засмука ме някакъв мек и тъмен улей и ми причерня пред очите.
Двадесет и трета глава
Стоях на най-ниското ниво в игралната зала на Бо, опряла гръб на стената, и наблюдавах няколко игри на билярд. Прозорците бяха заковани и не можех да кажа дали е ден, или нощ. От тонколоните звучеше Стиви Никс — песента за белокрилия гълъб и за усещането да си на прага на седемнайсетте. Изглежда никой не се изненада, когато се появих изневиделица.
В този момент си спомних, че съм само по бикини и корсаж. Не че съм суетна, но да цъфна полугола в компания, съставена изцяло от представители на противоположния пол, и никой да не ме погледне… Нещо не беше наред.
Ощипах се — бях си съвсем жива.
Махнах с ръка, за да разгоня рехавия облак от тютюнев дим, и забелязах Пач отсреща, в другия край на стаята. Седеше на маса за покер, беше наклонил стола си назад и притискаше ръка карти към гърдите си.
Прекосих стаята боса, прикрила гърдите си с кръстосани ръце.
— Може ли да поговорим? — изсъсках в ухото му. Гласът ми звучеше притеснено. Разбираемо, понеже нямах никаква представа как съм се озовала в игралната зала на Бо. Преди секунди бях в мотел, а сега се оказах тук.
Пач бутна ниска купчинка чипове за покер към голямата купчина насред масата.
— Веднага! — настоях. — Спешно е…
Гласът ми затихна, когато стенният календар привлече погледа ми. Показваше осем месеца по-рано, август предишната година. Точно преди да започна десети клас. Месеци преди да се запозная с Пач. Казах си, че е станала грешка, че някой просто е забравил да откъсне предишните месеци, но същевременно за кратко и неохотно допуснах възможността календарът да показва времето съвсем точно. А аз да греша.
Дръпнах си стол от съседната маса и се настаних до Пач.
— Той държи петица пика, деветка пика и асо купа… — Замълчах, понеже установих, че никой не ми обръща внимание. Не, не беше това. Никой не ме виждаше.
По стълбите в другия край на помещението се разнесоха тежки стъпки и долу се появи същият касиер, който беше заплашил да ме изхвърли при първото ми посещение.
— Някой горе иска да говори с теб — осведоми той Пач.
Пач изви вежди в безмълвен въпрос.
— Не ще да си каже името — каза извинително касиерът. — Няколко пъти я питах. Осведомих я, че имаш частна игра, ама не иска да си тръгне. Мога да я изхвърля, само кажи.
— Не, пусни я да слезе.
Пач изигра ръката си, събра чиповете си и бутна стола назад.
— Излизам. — Приближи се до масата за билярд, която беше най-близо до стълбите, облегна се на нея и пъхна ръце в джобовете си.
Последвах го. Щракнах с пръсти пред лицето му. Ритнах го по ботушите. Блъснах го с длан по гърдите. Не трепна, не помръдна.
По стъпалата се чуха леки стъпки, приближиха се и когато от тъмното стълбище се показа госпожица Грийн, аз за миг се смутих. Русата й коса се спускаше до кръста и беше права като слама. Беше облечена с джинси с изрисувани мотиви, розова блуза с къси ръкави и беше боса. С тези дрехи още повече изглеждаше като моя връстница. Ближеше сладолед на клечка.
Лицето на Пач винаги е като маска и никога не мога да разбера какво си мисли. Но щом зърна госпожица Грийн, веднага усетих, че е изненадан. Бързо се опомни, всички чувства изчезнаха от очите му и те станаха предпазливи и внимателни.
— Дабрия?
Сърцето ми поде учестена каденца. Помъчих се да събера мислите си, но те се въртяха единствено около факта, че се намирам осем месеца назад в миналото, така че откъде се познават госпожица Грийн и Пач? Тогава тя още не работеше в училището. И защо той й говореше на малко име?
— Е, как си? — попита госпожица Грийн-Дабрия с престорено свенлива усмивка и хвърли сладоледа в кошчето.
— Какво търсиш тук? — Очите на Пач станаха още по-бдителни, сякаш смяташе, че за Дабрия не важи максимата „няма скрито-покрито“.
— Измъкнах се. — Усмивката й се изкриви на една страна. — Трябваше да те видя отново. Отдавна опитвам, но охраната… Е, знаеш как е. Режимът е строг. Такива като теб и мен не бива да са заедно. Но ти вече го знаеш.
— Не е добро хрумване да идваш тук.
— Знам, че мина известно време, но се надявах на малко по-приятелски прием — каза тя и се нацупи.