Пач не отговори.
— Не съм престанала да мисля за теб. — Дабрия снижи гласа си до приглушено сексапилно мъркане и пристъпи към Пач. — Не ми беше лесно да дойда. Лучана ще извини отсъствието ми. Рискувам не само своето бъдеще, но и нейното. Не искаш ли поне да чуеш какво имам да ти кажа?
— Говори. — Тонът на Пач не съдържаше нито капка поверие.
— Не съм се отказала от теб. През цялото това време. — Тя замълча и примигна, за да прогони внезапно бликналите сълзи. Когато продължи, гласът й беше по-овладян, но въпреки това трепереше. — Знам как можеш да си върнеш крилете.
Тя се усмихна на Пач, но той не й отговори със същото.
— Щом си върнеш крилете, можеш да си дойдеш у дома — добави тя по-уверено. — Всичко ще бъде както преди. Нищо не се е променило. Нищичко.
— Къде е уловката?
— Няма уловка. Трябва да спасиш един човешки живот. Много благоразумно, предвид престъплението, заради което те изгониха.
— От кой разред ще бъда?
Цялата увереност отлетя от погледа на Дабрия и аз останах с усещането, че той беше задал единствения въпрос, който тя се бе надявала да избегнат.
— Току-що ти съобщих как ще получиш крилете си обратно — заяви тя малко снизходително. — Мисля, че заслужавам поне благодарност…
— Отговори на въпроса ми. — От мрачната му усмивка обаче разбрах, че той вече го знае. Или поне се досеща. Каквото и да гласеше отговорът на Дабрия, нямаше да му хареса.
— Добре. Ще бъдеш пазител, ясно?
Пач отметна глава назад и се засмя тихичко.
— Какво лошо има да си пазител? — попита Дабрия. — Защо не ти е достатъчно?
— Намислил съм нещо по-добро.
— Чуй ме, Пач, няма нищо по-добро. Заблуждаваш се. Всеки друг паднал ангел би скачал от радост при възможността да си върне крилете и да стане пазител. Защо ти не можеш? — Тя се давеше от смайване, раздразнение и обида.
Пач се оттласна от масата за билярд.
— Драго ми беше да се видим, Дабрия. Приятно пътуване обратно.
Най-неочаквано тя стисна ризата му с ръце, дръпна го рязко към себе си и го целуна яростно. Много бавно тялото на Пач се извърна към нея и стойката му се смекчи. Вдигна ръце и ги плъзна по нейните.
Преглътнах мъчително, опитвайки се да не обръщам внимание на ревността, която ме прониза, и на объркването в сърцето си. Част от мен искаше да се извърне и да се разплаче, друга част настояваше да се приближи до тях и да се разкрещи. Не че щеше да има някаква полза. Бях невидима. Явно госпожица Грийн… Дабрия… която и да беше тя… и Пач имаха романтично минало. Дали все още бяха заедно сега… в бъдещето? Дали беше започнала работа в гимназията в Колдуотър, за да е близо до Пач? Затова ли беше твърдо решена да не ми позволи да се доближавам до него?
— Трябва да тръгвам — освободи се Дабрия. — Много се забавих. Обещах на Лучана да не се бавя. — Склони глава на гърдите му и прошепна: — Липсваш ми. Спаси един човешки живот и ще си върнеш крилете. Върни се при мен — помоли го тя, — върни се у дома. — После рязко се откъсна от него: — Трябва да тръгвам. Никой от останалите не трябва да разбере, че съм била тук долу. Обичам те.
Когато Дабрия се извърна, мъката изчезна от лицето й и на негово място се появи лукава самоувереност. Беше изражението на някой, успял да блъфира, държейки трудна ръка на покер.
Без предупреждение, Пач я хвана през кръста.
— Кажи ми защо си тук наистина.
Потръпнах от заплашителната нотка в тона му. Външно изглеждаше напълно спокоен, но за всеки, който го познаваше поне малко, беше очевидно. Гледаше Дабрия с поглед, който казваше, че тя е преминала границата и че е в неин интерес веднага да се коригира.
Пач я поведе към бара. Настани я на високо столче и седна на съседното. Аз се настаних до Пач и се приведох, за да ги чувам въпреки музиката.
— Как така защо съм тук? — заекна Дабрия. — Казах ти…
— Лъжеш.
Тя зяпна:
— Не мога да повярвам… че смяташ…
— Веднага ми кажи истината — нареди Пач.
Дабрия се поколеба, преди да отговори. Изгледа го гневно и заяви:
— Добре. Знам какво си намислил.
Пач се засмя. Беше смях, който казваше: „Намислил съм доста неща. Кое точно имаш предвид?“.
— Знам, че си чувал за „Книгата на Енох“. Знам и това, че си въобразяваш, че би могъл да направиш същото, но не можеш.
Пач скръсти ръце върху бара.