— Разбирам, че си ядосана… — каза той.
— Направо съм бясна! — креснах.
Ръцете му се плъзнаха по шията ми и ме изгориха. Притисна нежно палци към гърлото ми и наклони главата ми назад. Усетих как притиска устните си към моите толкова силно, че възпря обидното име, с което се канех да го нарека. Ръцете му се спуснаха до рамене ми, плъзнаха се по ръцете и се сключиха отзад на кръста ми. По тялото ми се разляха нежни вълни на наслада и паника. Той се опита да ме притегли към себе си, но го ухапах по устната.
Пач облиза устната с върха на езика си.
— Да не би да ме ухапа?
— Всичко ли приемаш на шега? — попитах.
Той отново плъзна език по устната си.
— Не всичко.
— Например?
— Теб.
Цялата нощ беше страшна бъркотия. Трудно е да влезеш в открит сблъсък с толкова безразличен човек като Пач. Не, не безразличен. По-скоро овладян. До последната клетка в тялото си.
Чух глас в главата си: „Отпусни се. Довери ми се“.
— О, божичко! — изведнъж всичко ми се проясни. — Отново го направи, нали? Пак ми ровиш в главата. — Спомних си статията от „Гугъл“ за падналите ангели. — Можеш да напъхаш в главата ми не само думи, нали? Можеш да ми натрапиш и образи, съвсем реалистични образи.
Той не отрече.
— Архангелът — заявих, най-сетне проумяла. — Ти се опита да ме убиеш онази нощ, нали? Но нещо се обърка. След това ме накара да си мисля, че мобилният ми се е изключил, за да не мога да се свържа с Ви. Планираше да ме убиеш, докато ме караше вкъщи ли? Искам да знам как така ме принуждаваш да виждам, каквото си поискаш!
Той се постара лицето му да остане безизразно.
— Аз влагам думите и образите, но от теб зависи дали ще им повярваш. Прилича на ребус. Образите се припокриват с действителността и ти трябва сама да установиш кое е истина.
— Това някаква специална ангелска сила ли е?
— На паднал ангел — поклати глава Пач. — Никой друг ангел не би нарушил личното ти пространство, макар да е способен да го стори.
Защото другите ангели бяха добри. А Пач не беше. Облегна ръце на стената зад мен от двете страни на главата ми.
— Натрапих в главата на Тренера мисълта да ни размести, понеже трябваше да седна по-близо до теб. Аз те накарах да си мислиш, че падаш от Архангела, понеже исках да те убия, но не успях да го направя. Почти го сторих, но спрях. Вместо това реших само да те изплаша. След това изключих мобилния ти, понеже исках да те откарам до вас. Когато влязох вътре, взех нож. Щях да те убия тогава, но — омекна гласът му, — ти ме накара да променя намерението си.
Мъчително си поех дълбоко дъх.
— Не те разбирам. Когато ти казах, че баща ми е убит, състраданието ти ми се стори искрено. Когато се запозна с мама, се държа мило.
— Мило — повтори Пач. — Нека да си остане между нас.
Главата ми шеметно се завъртя, усещах как вените на слепоочията ми пулсират. И преди бях изпитвала тази ускоряваща пулса ми паника. Нуждаех се от хапче желязо. Или беше така, или Пач ме караше да си мисля, че е така.
Вирнах брадичка и присвих очи.
— Излез от съзнанието ми! Веднага.
— Не съм в съзнанието ти, Нора.
Наведох се напред, облегнах ръце на коленете си и жадно си поех въздух.
— Не, там си. Усещам те. Значи така ще го направиш? Ще ме накараш да се задуша?
В ушите ми се разнесе тихо пукане и зрението ми се замъгли. Опитах да вкарам въздух в дробовете си, но въздухът сякаш беше изчезнал. Светът се наклони на една страна и Пач се плъзна встрани и изчезна от погледа ми. Долепих длан до стената, за да запазя равновесие. Колкото по-дълбоко се опитвах да вдишам, толкова повече се стягаше гърлото ми.
Пач понечи да ме доближи, но аз рязко го спрях с ръка.
— Махай се!
Облегна рамо на стената с лице към мен и със загрижено изражение.
— Махни се… от мен! — изрекох задъхано.
Той не помръдна.
— Не мога да дишам! — задавих се аз, задрасках с нокти по стената с едната си ръка, а с другата стиснах гърлото си.
Неочаквано Пач ме вдигна на ръце и ме занесе на стола в другия край на стаята.
— Наведи глава между коленете — нареди той и насочи главата ми.
Сведох глава, дишайки учестено, за да вкарам въздух в дробовете си. Усетих как кислородът бавно започва да прониква обратно в тялото ми.