Ъгълчетата на устата на Риксън увиснаха.
— Започвам да се притеснявам за теб. Хайде, време е да вървим. Чонси Ланже и Барнабас ни чакат. Луната се променя в полунощ. Признавам, че съм хвърлил око на една женска в града — измърка той като котка. — Знам, че ти ги обичаш червенокоси, но на мен ми харесват руси, а вмъкна ли се в тялото, възнамерявам да довърша работата с една блондинка, която ми мяташе влюбени погледи преди време.
Тъй като Пач не помръдна, Риксън каза:
— Откачи ли? Трябва да вървим. Клетвата за вярност на Чонси? Не си ли спомняш? Добре, ще ти припомня. Ти си паднал ангел. Ти нямаш чувства. Тоест, до тази нощ. Следващите две седмици са подаръкът, който ти прави Чонси. Неохотно, нека ти напомня — добави той със съучастническа усмивка.
Пач му метна кос поглед.
— Какво знаеш за „Книгата на Енох“?
— Каквото знае всеки паднал ангел — почти нищо.
— Чувал съм, че в „Книгата на Енох“ има една история за паднал ангел, който става човек.
Риксън се преви от смях.
— Умът ли си изгуби, приятел? — Долепи длани, за да наподоби отворена книга. — „Книгата на Енох“ е детска приказка. При това явно увлекателна. Накарала те е да се размечтаеш.
— Искам човешко тяло.
— Ще си най-щастлив след две седмици в тялото на нефилим. Наполовина човек е по-добре от нищо. Чонси не може да промени стореното. Дал е клетва и трябва да я спази. Като миналата година. И като по-миналата…
— Две седмици не стигат. Искам да съм човек. Постоянно. — Очите на Пач се забиха в очите на Риксън и го предизвикаха само да посмее да се изхили отново.
Риксън прокара пръсти през косата си.
— „Книгата на Енох“ е измишльотина. Ние сме паднали ангели, не сме хора. Никога не сме били хора и никога няма да бъдем. Точка по въпроса. А сега спри да се лигавиш и ми помогни да се ориентирам накъде е Портланд. — И проточи шия към мастиленосиньото небе.
Пач скочи от надгробния камък.
— Ще стана човек.
— Разбира се, приятел, разбира се.
— В „Книгата на Енох“ пише, че трябва да убия своя васал нефилим. Трябва да убия Чонси.
— Не, не трябва — отговори Риксън с нотка нетърпение. — Трябва да го обсебиш — да завземеш тялото му и да го използваш като свое собствено. Не искам да те обезсърчавам, обаче не можеш да убиеш Чонси. Нефилимите не умират. Замислял ли си се над това? Ако можеше да го убиеш, не би могъл да го обсебваш.
— Ако го убия, ще стана човек и няма да се налага да го обсебвам.
Риксън присви вътрешните ъгълчета на очите си, сякаш усещаше, че аргументите му остават нечути и това му причиняваше главоболие.
— Ако можехме да убием нефилим, досега щяхме да сме намерили начин да го направим. Съжалявам, че ти го казвам, приятел, но ако скоро не се озова в обятията на онази русата, мозъкът ми ще се изпържи. И някои други части на…
— Имам два избора — каза Пач.
— Ъ?
— Да спася човешки живот и да стана ангел-пазител, или да убия васал нефилим и да стана човек.
— Нова порция щуротии от „Книгата на Енох“, така ли?
— Дабрия ме посети.
Риксън се ококори и изсумтя насмешливо.
— Твоята откачена бивша? Какво търси тук долу? Паднала ли е? Изгубила си е крилете, нали?
— Дойде да ми каже, че ще си получа крилете обратно, ако спася човешки живот.
Риксън се ококори още повече.
— Ако й имаш доверие, направи го. Какво му е лошото да си пазител? Да предпазваш смъртните от опасности… Може да е забавно, зависи все пак живота на кой смъртен ще ти възложат.
— Ако имаше избор, какво щеше да направиш? — попита Пач.
— Ами, отговорът ми зависи от едно много важно разграничение. Нафиркал съм се до козирката… или съвсем съм полудял? — Пач не се засмя, затова Риксън продължи сериозно: — Нямам избор. И знаеш ли защо? Защото не вярвам в „Книгата на Енох“. Ако бях на твое място, щях да се опитам да стана пазител. Самият аз донякъде обмислям такава възможност. Жалко, че не познавам хора на прага на смъртта.
Настъпи кратко мълчание, после Пач явно се отърси от мислите си.
— Колко пари можем да съберем преди полунощ? — попита той.
— От карти или от бокс?
— От карти.
Очите на Риксън светнаха.
— Я да видим с какво разполагаме. Красиво момче? Ела тук да те пооправя. — Той прихвана тила на Пач и притисна главата му в сгъвката на лакътя си, но Пач го стисна през кръста и го повали на тревата, където двамата започнаха да се бият с юмруци.