— Дабрия е още на земята, така ли?
— Започнала е работа в училището. Тя е новият училищен психолог, госпожица Грийн. Вече два пъти се срещах с нея. — Коремът ми се сви болезнено. — След онова, което видях в спомените ти, реших, че е започнала тази работа, за да е по-близо до теб.
— Какво точно ти каза, когато се срещнахте?
— Да не се доближавам до теб. Намекна за твоето тъмно и опасно минало. — Замълчах. — Тук нещо не е наред, нали? — попитах и усетих как зловеща тръпка се плъзва надолу по гръбнака ми.
— Трябва да те откарам у вас. След това ще отида в гимназията и ще прегледам документите да видя дали няма да попадна на нещо полезно. Ще съм по-спокоен, ако знам какво е намислила. — Пач свали завивките от леглото. — Увий се — подаде ми той сухите чаршафи.
Мозъкът ми усилено работеше, за да осмисли откъслечната информация. Изведнъж усетих устата си пресъхнала и лепкава.
— Тя все още изпитва чувства към теб. Сигурно иска да ме извади от картинката.
Очите ни се срещнаха.
— И на мен ми хрумна.
През последните няколко минути в главата ми се мяташе една ледена тревожна мисъл, която опитваше да привлече вниманието ми. Направо ми кресна в лицето, че е възможно Дабрия да е човекът със скиорската маска. През цялото време се заблуждавах, че онзи, когото блъснах с доджа, е мъж, точно както Ви смяташе, че нападателят й е мъж. В този момент не бих изключила възможността Дабрия да е измамила и двете ни.
Пач се отби в банята за миг и излезе, облечен с мократа си тениска.
— Отивам за джипа. Ще спра до задния изход след двайсетина минути. Дотогава остани в мотела.
Двадесет и пета глава
След като Пач излезе, сложих веригата на вратата. Издърпах стола и подпрях бравата. Уверих се, че прозорците са здраво затворени. Не знаех дали ключалките могат да спрат Дабрия, не знаех дори дали тя преследва мен, но реших, че е по-добре да се подсигуря. Крачих из стаята известно време и после проверих телефона на нощното шкафче. Все още нямаше сигнал.
Мама щеше да ме убие.
Бях се измъкнала зад гърба й и тайно бях заминала за Портланд. И как ще обясня, че съм си взела стая в мотел заедно с Пач? Щях да извадя късмет, ако не ме накаже до края на годината. Не. Щях да извадя късмет, ако не напусне работа и не започне да преподава по заместване, докато не си намери постоянно място някъде в градчето. Щеше да се наложи да продадем фермата и аз щях да изгубя всякаква връзка с татко.
След около петнайсетина минути надникнах през шпионката. Само мрак. Отключих вратата и тъкмо се канех да изляза, когато зад мен просветна. Завъртях се рязко, очаквайки да видя Дабрия. Стаята беше празна и спокойна, но токът беше дошъл.
Вратата се отвори шумно и аз излязох в коридора. Килимът беше кървавочервен, силно протъркан по средата и осеян с тъмни петна. Стените бяха боядисани в неутрални цветове, но немарливо, и боята вече се лющеше.
Над главата ми имаше неонова табела, указваща накъде е изходът. Последвах стрелката надолу по коридора и после зад ъгъла. Джипът спря от другата страна на задната врата, аз хукнах навън и се метнах на предната седалка.
Когато Пач спря пред фермата, вътре не светеше. Усетих как вина пристяга стомаха ми и се запитах дали мама не обикаля с колата да ме търси. Дъждът беше престанал, а мъглата се бе прилепила към къщата и висеше по храстите като коледна украса. Дърветата от двете страни на входа бяха непоправимо изкривени и обезформени от постоянния северен вятър. Всички къщи изглеждат зловещо, когато са притъмнели в мрака, но фермата с нейните тесни прозорци, остър покрив, хлътнала веранда и диви къпини изглеждаше като обитавана от призраци.
— Ще огледам наоколо — каза Пач и тръгна да излиза.
— Смяташ ли, че Дабрия е вътре?
Той поклати глава.
— Но няма да навреди да проверим.
Изчаках го в джипа и няколко минути по-късно Пач се показа на входа.
— Чисто е — осведоми ме той. — Ще отида до училището и ще се върна веднага щом претърся кабинета й. Може да е оставила нещо, което да ни свърши работа. — Но изглежда не разчиташе особено на това.
Разкопчах колана на седалката и наредих на краката си да ме пренесат бързо по алеята. Докато завъртах бравата, чух Пач да дава на заден по алеята. Дъските на верандата изскърцаха под стъпките ми и аз изведнъж се почувствах много самотна.
Без да пускам осветлението, обиколих къщата стая по стая, като започнах от първия етаж и после се качих горе. Пач вече беше обиколил къщата, но още един оглед щеше да е от полза. След като се уверих, че никой не се спотайва под мебелите, зад завесата на душа или в килерите, извадих чифт джинси и череп пуловер с остро деколте. Намерих мобилния телефон за спешни случаи, който мама държеше заедно с комплекта за първа помощ под кухненската мивка, и набрах мобилния й.