Обърнах се и хукнах да прекося кухнята, като катурнах един стол на пътя на Дабрия. Изтичах по коридора, съзнавайки, че съм в капан. Къщата имаше два изхода: предната врата, до която Дабрия щеше да стигне, преди аз да прекося дневната, и задната врата в съседство с трапезарията, която тя беше преградила.
Нещо ме блъсна силно в гръб и аз политнах напред. Плъзнах се по коридора и спрях по корем. Претърколих се. Дабрия увисна на метър над мен — във въздуха! Кожата и косата й сияеха ослепително бели, ножът сочеше надолу към мен.
Изобщо не се замислих. Изстрелях крака си нагоре с всичка сила. Извих гръб, подпряна на другия си крак, и се прицелих в ръката й. Избих ножа. Когато стъпалата ми се спуснаха на пода, Дабрия насочи пръст към лампата на масичката в антрето и с едно рязко движение я запокити към мен. Търкулнах се настрани и усетих как парченца стъкло се плъзват под тялото ми, когато лампата се строши на пода.
— Премести се! — нареди Дабрия и пейката на входа се плъзна и ми препречи пътя.
На четири крака успях да се добера до стълбите и започнах да ги изкачвам по две, като се подпирах на перилата, за да се придвижвам по-бързо. Чух Дабрия да се хили зад мен и в следващия момент перилата се откъртиха и се свлякоха долу в коридора. Метнах се назад с цялата си тежест, за да не политна през ръба. Запазих равновесие и на бегом преодолях последните няколко стъпала. Горе влетях в спалнята на мама, затръшнах френската врата и я заключих.
Хукнах към един от прозорците от двете страни на камината и погледнах навън от втория етаж. Точно отдолу имаше три храста в каменна леха, чиито листа бяха окапали още през есента. Не знаех дали ще оцелея след евентуален скок.
— Отвори! — кресна Дабрия през заключената френска врата. — Една треска се отдели от дървесината, когато тя напъна близо до ключалката. Нямах време.
Изтичах до камината и се пъхнах под полицата. Тъкмо успях да изтегля краката си нагоре и да ги опра в стените на димоотвода, когато вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената. Чух как Дабрия се приближи до прозореца.
— Нора! — подвикна тя тихо и смразяващо. Знам, че си наблизо. Усещам те. Не можеш да избягаш и не можеш да се скриеш — ако се наложи, ще изгоря къщата стая по стая. А после ще прогоря и пътя си отзад през полето. Няма да те оставя жива!
Пред камината със свистене се появи златиста светлина и заедно с нея изпука и се разпали огън. Сенките на пламъците затанцуваха в огнището. Чух как огънят с пращене и пукот гори дървата — най-вероятно мебели или дъските от пода.
Останах сгушена в комина. Сърцето ми туптеше като обезумяло, по кожата ми се стичаше пот. Поех си няколко пъти въздух и издишах бавно, за да се справя с парещото усещане в стегнатите мускули на левия си крак. Пач беше казал, че ще отиде в училище. Кога ли щеше да се върне?
Не знаех дали Дабрия все още е в стаята, но се опасявах, че ако не сляза, ще изгоря, затова спуснах в огнището първо единия, а после и другия си крак. Измъкнах се изпод полицата. Дабрия не се виждаше никъде, но пламъците бяха обхванали стените и пушекът изсмукваше целия въздух от стаята.
Забързах по коридора, но не се осмелих да сляза долу, понеже Дабрия сигурно очакваше да опитам да избягам през някоя от вратите. Отидох в стаята си и отворих прозореца. Дървото отвън беше достатъчно близо и достатъчно здраво, за да се спусна по него. Може би щях да успея да се изплъзна на Дабрия в мъглата зад къщата. Най-близките съседи бяха на около километър и половина и ако тичах достатъчно бързо, щях да стигна за по-малко от седем минути. Канех се да преметна крак навън през прозореца, когато нещо изскърца в коридора.
Тихо се затворих в дрешника и набрах 911.
— В къщата ми има някой, който се опитва да ме убие — прошепнах на оператора. Тъкмо дадох адреса си, когато вратата на стаята ми се отвори. Застинах неподвижно.
През пролуките на затворения дрешник видях да се доближава нечия сянка. Светлината беше слаба, гледната ми точка не беше добра и не можах да различа нищо ясно. Фигурата надникна навън през щорите на прозореца. Прегледа чорапите и бельото в отвореното ми чекмедже. Взе сребърния гребен от тоалетката ми, огледа го и го върна на мястото му. Когато се насочи към дрешника, осъзнах, че съм в опасност.