Стоях притисната и здраво вкопчена в плота на мивката.
— Ядосан си, понеже не отидох в „Делфик“. — Колебливо свих рамене. — Защо точно в „Делфик“, Пач? Неделя вечер е. „Делфик“ скоро ще затвори. Има ли някаква специална причина да ме караш да ходя в тъмен увеселителен парк, който скоро ще се обезлюди?
Той се приближи толкова близо до мен, че виждах черните очи под бейзболната му шапка.
— Дабрия ми каза, че ще ме принесеш в жертва, за да получиш човешко тяло.
Пач помълча.
— И ти смяташ, че ще го направя?
Преглътнах мъчително.
— Истина ли е?
Погледите ни се срещнаха.
— Трябва да бъде нарочно жертвоприношение. Няма да свърши работа, ако просто те убия.
— Ти ли си единственият, който може да ми го причини?
— Не, но аз съм може би единственият, който знае крайния резултат, и единственият, който би опитал. Затова дойдох в училището. Исках да бъда близо до теб. Нуждаех се от теб. Това е причината да се появя в живота ти.
— Дабрия ми каза, че си се влюбил в някакво момиче. — Мразех се, защото изпитвах нерационална ревност. Не ставаше дума за мен, просто водех разпит. — Какво се случи?
Отчаяно копнеех Пач да издаде част от мислите си, но очите му бяха хладни и студени, а емоциите — скрити.
— Тя остаря и умря.
— Сигурно ти е било трудно — срязах го.
Той изчака няколко секунди, преди да отговори. Заговори бавно и гласът му трепереше:
— Щом искаш да се разкрия, ще го направя. Ще ти разкажа всичко. Кой съм и какво съм направил. До последната подробност. Ще изровя всяка подробност, но ти трябва да питаш. Трябва да го искаш. Можеш да видиш кой съм бил или пък кой съм в момента. Сега не съм особено добър — прониза ме той с очи, които поглъщаха цялата светлина, но не отразяваха нито искрица, — но тогава бях още по-лош.
Пренебрегнах стягането на корема си и го подканих:
— Разкажи ми.
— Когато я зърнах за пръв път, все още бях ангел. На мига изпитах обсебваща страст. Подлуди ме. Не знаех нищо за нея, освен че съм готов на всичко, само и само да съм близо до нея. Известно време я наблюдавах, а после си втълпих, че ако сляза на земята и обсебя човешко тяло, ще ме прогонят от небето и ще стана човек. Работата е там, че не знаех за хешван. Слязох една нощ през август, но не успях да обсебя тялото. Докато се връщах обратно на небето, ме спряха група ангели отмъстители и ми откъснаха крилете. И хвърлиха ме от небето. Веднага проумях, че нещо не е както трябва. Погледнех ли някой човек, изпитвах ненаситно желание да вляза в тялото му. Всичките ми сили изчезнаха и се превърнах в това слабо и жалко същество. Не бях човек. Бях паднал ангел. Тогава осъзнах, че напразно съм се отказал от всичко. И през цялото време се мразя за това. Мислех, че съм се лишил напразно. — Очите му гледаха само мен и ме караха се чувствам прозрачна. — Но ако не бях паднал, нямаше да те срещна.
Противоречивите ми чувства натежаха толкова непоносимо в гърдите, сякаш всеки момент щяха да ме задушат. Преглътнах сълзите и продължих да питам:
— Според Дабрия родилното ми петно показва, съм роднина на Чонси. Вярно ли е?
— Искаш ли да отговоря на въпроса ти?
Не знаех какво искам. Целият ми свят се беше превърнал в някаква гротеска, а аз просто не успявах да проумея финала. Не бях обикновеното момиче Нора Грей. Оказвах се потомка на някой, който дори не беше човек. Отгоре на всичко сърцето ми направо щеше се пръсне заради друго нечовешко същество. Някак зловещ ангел.
— По коя линия? — попитах.
— От страна на баща ти.
— Къде е Чонси сега?
Макар да бяхме роднини, ми се искаше той да е надалеч. Много надалеч. Достатъчно далеч, за да не чувствам родството ни реално.
Ботите му бяха на една линия с маратонките ми.
— Няма да те убия, Нора. Не убивам хора, които са важни за мен. А ти си начело на списъка.
Сърцето ми неспокойно подскочи. Ръцете ми бяха притиснати към корема му, който беше толкова стегнат, че дори кожата му не потъваше навътре. Поддържах безсмислена преграда помежду ни, защото дори електрическа ограда нямаше да ме накара да се чувствам защитена от него.
— Нахлуваш в личното ми пространство — казах и се отдръпнах назад.
Пач се усмихна едва доловимо.
— Как се изразяваш само. Това не е езиков тест в училище, Нора!
Прибрах зад ушите си няколко немирни кичура и направих голяма крачка настрани, далеч от мивката.