Седна зад бюрото и прелисти набързо натрупаните през деня документи, разписа там, където секретарката бе отбелязала, маркираше в съответните квадратчета, за да покаже, че е прочел съответните пасажи. Всичко изглеждаше наред, но не можеше да се отърси от все по-натрапчивото убеждение, че някъде по веригата е пропуснал нещо. Нещо важно. Прехвърли бавно в ума си списъка. Последните хеликоптери с тежко въоръжение и транспортьорите за войските бяха пристигнали и в този момент инженерите ги проверяваха. Последната доставка на оръжие и муниции пристигна от различните военни бази, които вероятно дори не бяха забелязали още, че им липсват. Всички мъже и жени от армията се бяха отзовали на мобилизацията и се бяха явили на проверка.
Идваха хора с всякакви професии, с всякакво социално и икономическо положение, обединени от вярата в Бога и от омразата към всички и всичко, което не се вместваше в дефиницията на Воините за християнин. Всякакви търговци, атеисти и политици с кървящи сърца имаха много да отговарят, а Воините щяха да се погрижат това да стане веднага щом Шадоус Фол падне в ръцете на Армията на светлината. Свързаха се с всички постове и те бяха приведени в готовност, в очакване на неговите разпореждания за начало на нашествието. Всичко бе готово — бе подготвил себе си и хората си. Оставаше единствено да се помоли. Ето какво бе забравил. Затвори очи, сключи молитвено ръце и се обърна към Бог. Неговият Бог.
Мили Боже, чуй ме. Дай ни властта и силата да изтребим онази сган, от която гъмжи в твоя величествен град на светлината, Шадоус Фол. Насочвай оръжията ни и прокълни всеки, който се осмели да се изправи насреща ни. Всяка смърт е дар за теб, още една душа, изпратена пред твоя съд. Ние ще победим на всяка цена, защото ти си с нас в този велик кръстоносен поход. Точно както предците ни са се сражавали за освобождението на свещените земи от езичниците, така и ние ще прочистим Шадоус Фол, а после и света. Воините ще властват като пълни господари, за да пребъде твоето свято име.
Виновните ще бъдат наказани.
Той отвори очи и погледна телевизора в ъгъла на офиса си. През годините му се бе налагало да върши много неща, за да изгради своята армия, да възроди Воините и да ги обедини. За някои съжаляваше повече, отколкото за останалите. Един конкретен случай все още безпокоеше сънищата му, ако не и будните му мисли.
Той бутна стола назад и стана от бюрото. Отвори горното чекмедже, извади дистанционното на телевизора и го насочи към екрана, сякаш държеше пистолет. Устата му бе пресъхнала, ръката му леко трепереше. Облиза устните си и бавно свали дистанционното. Моментът не бе подходящ за страх или слабост.
Не се боя от нищо, защото Бог е с мен.
О, да, а кой Бог?
Чу го в мислите си, но не беше неговият глас. Стисна очи, отвори ги пак и се вторачи в телевизионния екран. Стоеше си там самотен, компактен и обикновен, вътре в очертан с тебешир пентаграм. Не беше включен, нямаше и антена. Ройс пое дълбоко въздух и натисна дистанционното. Телевизорът заработи, изпращя, сиви ленти пробягаха по екрана. После картината се изчисти, появи се някакъв водещ на шоу в лъскав костюм сред море от пламъци, а огнените езици пълзяха около него. Усмихна се, а зъбите му бяха остри. Имаше два израстъка на главата, които можеха да са наченки на рога.
— Бре, бре, каква е тази публика днес? Хей, хора, това е Уилям-Аз командвам-Ройс, върховен главнокомандващ на известните (или по-точно прословутите) Воини на кръста, самата добродетел и всеобщ любимец. Защитник на праведните, стига да почитат подходящия Бог по подобаващия начин, съдник на недостойните и да върви по дяволите всеки закон. Е, какво ще кажете, момчета? Ръкопляскайте и дяволски добре го посрещнете! Уилям Ройс, слез при нас!
Агонизиращи викове изригнаха някъде зад фигурата, стонове на безброй хора в невероятна, неописуема болка. Пламъците лумнаха за миг, изпълниха екрана, после се отдръпнаха и се показа водещият на шоуто, преобразен като хевиметъл рокендрол звезда с дълга коса, кожени дрехи и лъскави вериги. Лицето му бе отекло и подпухнало от твърде много излишъци и плътски задоволства. Рогата щръкнаха от челото му. Той се усмихна и за миг между стиснатите му устни се показа раздвоен език.
— Не си придавай толкова изненадан вид, Уилям. Не си ли подозирал това винаги? Аз имам много форми и лица и името ми е Легион. Знам, че е позната импровизация, но ние тук страхотно си падаме по традицията. Аз съм всеки един рокер, който някога е свирил твърде силно за скъпоценните ти уши. Ако пуснеш плочата да свири на обратно, моят глас ще чуеш, щом се заслушаш внимателно. Стига само да поискаш да чуеш. Не се усмихваш, Уилям. Не ти ли харесва този мой образ? Знаеш, че ще сторя всичко за теб, докато ти си там вън, а аз тук долу. Може би така повече ще ти хареса.