Имаше много неща, които Харт искаше да обсъди с Поли. Разговорът му с Времето още тлееше вътре в него и не му даваше покой. Трябваше скоро да поговори с някого или щеше да експлодира. При все това, частица от него искаше да забрави всичко, да го зарови толкова надълбоко, че да не му се налага да си спомня, за да може да се концентрира върху това да прекара добре с Поли. Отчаяно желаеше да се почувства нормален и обикновен, макар че роднинството му с Времето означаваше, че не е и никога не е бил. За да се поразсее, той се огледа за свободна маса и тогава се стъписа, забелязвайки за пръв път оркестъра, който свиреше на живо. Обърна се към Поли, тя проследи погледа му, сви рамене и се усмихна.
— О, те често свирят тук — побърза да поясни тя. — Мястото няма да е същото без тях.
— Но аз мислех… искам да кажа, те всички са мъртви, нали така? Те загинаха в онази самолетна катастрофа…
— Да си мъртъв не е пречка в Шадоус Фол. Не сме предубедени. Хората някога са вярвали в тях и само това има значение.
На маса в един отдалечен ъгъл, скрита в сенките, седеше Сузан Дюбоа и следеше зорко, макар и дискретно, Поли и Харт, за да се увери, че всичко върви както трябва. Не бе сигурна какво ще стори, ако реши, че не е така, но бе обещала на Поли, че ще е там заради нея, а обещанието си е обещание. Сузан обикновено не спазваше своите, защото смяташе, че я правят предсказуема, но тъкмо това правеше последното ѝ обещание още по-важно. Тя откъсна поглед от Поли и Харт, за да се огледа набързо, и потръпна от погнуса. Не харесваше особено Пещерата и никога не я бе харесвала. Е, изпитваше носталгия, но не беше както по-рано. Сузан твърдо вярваше в необходимостта да са живее в настоящето, а от време на време да се надниква и в бъдещето чрез картите. Никога не поглеждай назад, имаше навик да казва, особено след някое и друго питие. Виждаш единствено грешките, които си допуснали ти тежат, независимо дали ти харесва. Беше облечена в обичайната смесица на модни стилове и евтини дрънкулки, подбрани по-скоро набързо, отколкото с вкус. Не обичаше да се докарва специално за някой случай; Приемете ме такава, каквато съм. Това, което виждате, това и получавате. Сузан бе пълна с такива сентенции, предимно за да прикрие факта, че много отдавна се бе отказала да се опитва да създава добри първи впечатления. Просто не ѝ бе присъщо.
Тя погледна нежно мъжа, седнал до нея. Едно от хубавите неща да излизаш с Шон Морисън бе, че с каквото и да си облечен, щеше да изглежда хубаво в сравнение с него. Той беше с обичайната си тениска, джинси и кожено яке и всички те изглеждаха сякаш някой друг е спал в тях и при това е имал изключително неспокойна нощ. Шон бе известен с това, че изобщо не му пукаше. Винаги твърдеше, че има по-важни неща, за които да мисли, от някаква си мода. Сузан бе уверена, че това е само начин да прикрие пълната липса на вкус, но тактично си траеше. В момента той гледаше как тя наблюдава Поли и Харт. Усещаше погледа му отзад на тила си. Обърна се да го погледне и той ѝ се усмихна, в еднаква степен развеселен и изнервен.
— Знаеш ли — каза ѝ спокойно, — като ми се обади и каза, че имаш нужда от компанията ми тази вечер, не си представях, че ще е точно това.
— Съжалявам — отвърна Сузан, — но ми се ще всичко да мине както трябва днес. Поли имаше достатъчно лош късмет в живота си, полага ѝ се малко щастие. Тя ще се позабавлява тази вечер, в противен случай някой ще пострада.
— И ти мислиш, че ще открие щастието с мистериозния и загадъчен Джеймс Харт? Не искам да те безпокоя, Сузи, но от онова, което подочух, той не е приказният принц. Носи се слух, че човекът е направо жив дявол.
Макар че, да ти кажа истината, не ми изглежда такъв. Очаквах да е някой по-висок.
— В лошо настроение си днес, Шон. Какво ти има?
— Нищо особено. Тъкмо разговарях с елфите, за да ги убедя да излязат от земята под хълма и да дойдат да ни помогнат да хванем нашия убиец. Само че мина доста време и все още не съм ни чул, ни видял някой от тях. Кроят нещо и определено имам чувството, че когато разбера за какво става въпрос, изобщо няма да ми хареса. Когато елфите се захванат да кроят планове, единственото разумно нещо е да си държиш главата наведена и да тичаш да се криеш. Имам силно предчувствие, граничещо с увереност, че ще се развихри ураган. И всички ще обвиняват мен за опустошенията.