И тогава се чу толкова силен грохот, че ушите ги заболяха и една от стените на Пещерата се взриви навътре. Тухли, камък и трески се разлетяха във въздуха като шрапнели и се врязаха сред обхванатата от паника тълпа с ужасна сила. Плисна кръв, хората падаха, мъже и жени пищяха в страх и агония. От силата на взрива Харт бе изхвърлен през масата и се удари в някого, преди да падне на пода. Надяваше се да не е Поли. Нещо удари лакътя му силно и ръката му изтръпна. Усещаше, че по лицето му се стича кръв, но не знаеше дали е негова. Извика Поли по име, но гласът му не се чу във всичкия този хаос. Размърда крака си под себе си и се изправи. Протегна ръка в мрака да намери Поли, тогава се разнесе втора експлозия, по-силна от първата, и таванът се срути. Писъците внезапно секнаха, удавени в грохота на срутващи се камъни, и после в клуба задълго настъпи тишина.
Аш и Рия лежаха прегърнати в неговото легло. То не бе достатъчно голямо за двама, но никой от тях не се оплакваше. Рия се протегна блажено, наслади се на начина, по който кожата ѝ докосваше тази на Аш, и зарови лице във врата му. В спалнята бе приятно прохладно и двамата лежаха голи под чаршафа. Той се пресегна над нея и взе цигара от пакета на нощното шкафче. Пъхна я в устата си и докосна с върха на показалеца си върха на цигарата. Тя засвети ярко при докосването и веднага запали.
— С тези неща ще си докараш смъртта — промърмори сънливо Рия.
— О, много забавно — отбеляза Аш.
Той лежеше по гръб, загледан в тавана, а от отворената му уста струеше дим.
— Е, как беше, да правиш любов с дух?
Рия повдигна глава, позамисли се над въпроса за миг и прокара бавно пръсти през космите на гърдите му.
— Смятам, че изнесе много одухотворено представление.
Аш простена.
— Забравил съм как ти се отразява сексът. Всички други огладняват или им се приисква цигара, ти започваш с лошите шеги.
— Трябва да са лоши, за да ни се отразят добре. Както и да е, ти си си виновен, че попита. Защо им трябва на мъжете винаги да питат как е било? Какво искаш — точки за техника и издръжливост?
Аш сви рамене и се наслади на допира на тялото ѝ.
— Чудех се просто дали изобщо ти се стори… различно сега, когато съм мъртъв. Трябва да има разлика. Не съм човекът, когото си познавала. Аз съм споменът за него, превърнат в плът и кръв по силата на някакво желание, но паметта ми не е съвършена. Например лежиш отпусната на лявата ми ръка от доста време, но тя не е изтръпнала. Опитвам се да съм всичко за теб, Рия, но не мога да съм онова, което бях. Съжалявам.
— Не, недей. Всичко е наред. Разбирам.
Тя зарови лице отново във врата му, докосваше с устни кожата му, докато говореше.
— Знам, че има разлика. Както се мятахме, чудно е, че леглото е още здраво, но пък ти изобщо не се изпоти и не се задъха. Малко си студен като те пипна и не се стопляш, колкото и силно да те прегръщам.
— Има ли значение? Обичах те с цялото си сърце докато бях жив и сега те обичам толкова. Това не се е променило. И няма да се промени.
Внезапно силно пиукане изпълни стаята и Рия изпъшка сърдито.
— Това е нещо, което никога не се променя, по дяволите. В офиса са забелязали, че не съм се свързвала повече от пет минути с тях и целият ми екип е обхванат от колективна паника. Ако имах достатъчно разум, щях да изхвърля това пиукащо устройство и да се закълна, че съм го изгубила. Може ли да използвам телефона ти? Винаги съществува вероятност да е нещо важно.
— Разбира се. Давай.
Рия седна в леглото, разтърка очи, а Аш се изправи до нея. Облегна се на таблата на леглото и гледаше щастливо, докато тя набираше някакъв номер по телефона. Хареса му, че е в стаята му и използва нещата му. Също както някога. Рия посегна и взе цигарата от ръката му докато слушаше сигнала, че телефонът звъни в другия край на линията. Успя да дръпне набързо два пъти, преди да вдигнат слушалката.
— Обажда се кмет Фрейзиър и ако се окаже, че това повикване не е сто и един процента наложително, ще ти сритам задника. Казвай.
После млъкна и се заслуша. Устройството престана да пиука. Аш се опитваше да прочете по лицето ѝ какво се случва, тъй като мълчанието ѝ продължи, но тя изглеждаше съвършено спокойна и сдържана. Беше професионалното ѝ изражение. Взе си цигарата обратно от нея, а тя изобщо не забеляза. Изсумтя и смотолеви нещо няколко пъти, погледът ѝ бе отнесен, а накрая попита със съвършено спокоен тон колко зле са нещата. Заслуша се, после кимна бавно, сякаш това беше отговорът, който бе очаквала.