Някои от неговите събратя паднаха, докато жителите на града отговаряха на атаката и нападаха ожесточено войниците на Господ като притиснати в ъгъла плъхове. Някои не станаха отново и Морс каза молитва за спасение на техните души. Кратка молитва, защото очевидно се бяха оказали недостойни. Ако вярата им е била чиста и свята като неговата, те нямаше да паднат жертви на неверниците. После зави зад ъгъла и всичко утихна. Огледа се набързо, но останалите войници не се виждаха никъде. Улицата бе пуста, сградите — непокътнати, недокоснати от пожари и разрушения. Вероятно бе завил не където трябва. Избърза да се върне обратно, но и назад улицата бе опустяла. Някак си се бе отделил от своите събратя и беше гол и сам на вражеска територия. Морс изпита кратък пристъп на паника, но безмилостно го потисна. Не беше сам. Бог бе с него и Той щеше го защити. Вероятно това бе някакъв вид проверка…
Чу, че нещо се движи в другия край на улицата и бързо се огледа. Дребна, тъмна фигура се движеше бавно, но сигурно към него. Ръцете му трепнаха, потърсиха оръжие, каквото нямаше. Фигурата пристъпи от сенките на светло и сърцето на Морс подскочи. Познаваше това създание и то познаваше него. Четири фута високото плюшено мече със златиста като мед козина и тъмни всезнаещи очи спря на десетина фута от него. Бе облечено в обичайните си яркочервена туника и панталони и яркосин шал, носеше автоматична пушка. На гърдите му бяха преметнати патрондаши и стигаха почти до глезените му. Морс никога не бе чувал за Бруин Беър. Родителите му го бяха предпазвали от такъв тривиален и измислен материал като дете. Дори тогава в живота му нямаше място за магии и въображение. Но си спомняше Беър от гробището Ол Соулс. Помнеше, че стреля по него, но не можа да го улучи, и точно когато си помисли, че се е измъкнал по въжената стълба, спусната от хеликоптера, това неестествено животно бе сграбчило глезена му в мръсната си лапа и почти го бе смазало. Още имаше синини.
— Демоне — каза Морс, — не се боя от теб. Бог е с мен.
— И аз те помня — отвърна Бруин Беър. — Ти простреля приятеля ми. Би застрелял и мен, ако можеше. Сега аз имам пушка, а ти нямаш. Някакви предсмъртни думи, убиецо?
— Не можеш да ме нараниш. Бог ще те порази.
— Ти рани приятеля ми — повтори Беър и за пръв път тръпки на несигурност пробягаха по тялото на Морс.
В гласа на мечока имаше нещо, в очите му — също, нещо ледено и неумолимо. Морс се опита да се усмихне. Не можеше да гледа на това сериозно — плюшено мече с пушка, но оръжието изглеждаше съвсем истинско и много опасно и колкото повече се замисляше над това, същото осъзнаваше и Беър. Внезапно потрепери ужасено, когато го лъхна студен вятър и се опита да стои малко по-изправен, за да не реши малкият дявол, че трепери от страх. Мечокът вдигна оръжието, прицели се и в един безкраен миг двамата продължиха просто да стоят там, втренчени един в друг.
После мечокът свали пушката, погледна я и въздъхна тихичко. Коленичи и постави оръжието внимателно на земята, свали патрондашите с амунициите, постави и тях до него. Изправи се и погледна твърдо Морс.
— Не — каза той тихо, но решително. — Не съм убиец и няма да ти позволя да ме превърнеш в такъв. Това ще е предателство спрямо всичко, което съм защитавал в света на децата. Бих ти казал да вървиш по дяволите, но знам, че ти вече си там.
Бруин Беър се обърна и се отдалечи, а Морс просто го проследи с поглед. Мечокът зави зад ъгъла и се изпари, а парализата, която бе обхванала Морс, внезапно изчезна. Той се втурна напред, грабна патрондашите, преметна ги през рамо, сграбчи пушката и хукна по улицата след Беър. Малкото копеле всъщност се бе осмелило да го заплашва, бе предизвикало страх… Сви зад ъгъла със заредена пушка и се наложи да спре рязко, защото налетя право на своите събратя воини.
— А, ето те, Франк — каза майорът начело на подразделението. — За миг помислихме, че сме те изгубили. Едва ли е изненадващо в цялата тази бъркотия, но се опитвай да стоиш до нас. Добро момче. Нямам време да изпращам хора да те търсят. Намерил си си пушка, виждам. Ето това ми харесва да виждам у хората — инициатива. Смятам, че вече можем да позабравим за онази работа „гол и без оръжие“. Ти доказа себе си. Хайде, тръгвай с нас, преследваме някакъв демон по този път и с малко късмет той ще ни отведе до мястото, където са се скрили подобните нему.
Млъкна и погледна надолу по улицата. Морс проследи погледа му. Голямо анимационно куче, около пет фута високо, облечено в не прилягащ добре бял костюм с гети на краката, се тътреше отпред. Изглеждаше старо, с бели и сиви косми по муцуната, а дългите му уши бяха увиснали безжизнено. То погледна назад, стъписа се като видя Воините и хукна да бяга. Майорът се изсмя.