— След него, момчета! Не го изпускайте от поглед. Искам ушите му. Хайде, Франк. Движи се в крак. Нали не искаш да пропуснеш гонитбата?
Войниците се втурнаха по улицата след кучето, което изглеждаше, сякаш всеки миг ще се сгромоляса, но въпреки това някак си успяваше да е пред преследвачите. Воините се смееха и крещяха докато тичаха, от време на време стреляха във въздуха да се позабавляват като гледат как кучето се гърчи, подскача и вие жално. Морс не се смееше. Кучето изглеждаше съвсем безобидно, но той не се доверяваше на нищо в този изоставен от Бога град. Освен това ставаше въпрос за дълг, а не за забавление. Смехът бе фриволност и го разсейваше.
Кучето се втурна по една тясна уличка, а Воините хукнаха след него с крясъци и смях. Ала щом влезе в алеята, от него вече нямаше и следа. Войниците спряха рязко и се огледаха. Уличката бе без изход и нямаше никакви разклонения. Нямаше къде да изчезне кучето. Морс внезапно усети как ледена ръка го сграбчва за сърцето и се обърна към майора.
— Измъкнете ни оттук, веднага. Това е капан.
— Спокойно, Франк. Ще открием къде се крие. Не може просто така да изчезне в края на краищата. Вероятно има някоя тайна врата тук някъде и тя ще ни отведе до всички тях. Няма защо да се тревожиш. В крайна сметка става въпрос за някакво си куче.
— Не — обади се спокоен, тих глас в тъмното. — Не някакво си. Анимационно.
То излезе отново на светло, а Воините се разшаваха неспокойно. Кучето стоеше изправено, а погледът му бе леден и недвусмислен. Вече не изглеждаше старо и безобидно. Усмихна се широко, устата му се разтегли неестествено и разкри големи, яки зъби.
— Не съм реален — каза кучето. — И макар че живея в реалния свят, все още притежавам някои характеристики от анимационния, в който съм се родил. Например мога да ставам по-голям…
Кучето се изстреля на двайсет фута височина, наду се като балон, а Воините отстъпиха назад и насочиха оръжие.
— Или по-малък…
Сви се до размера на мишка и заприпка между краката им. Те крещяха, опитваха се да го стъпчат, но кучето им се изплъзваше леко. Прие нормалния си размер и се озова на мястото си, озъбено в гадна усмивка пред изнервените войници. Сега зъбите му бяха заострени, а от лапите му се подаваха зловещи нокти.
— И в случай, че това не е достатъчно, довел съм някои приятели с мен.
Сенките наоколо се размърдаха, виждаха се зъби, появиха се очи, на светло на алеята наизлязоха чудовища. Те се уголемяваха и смаляваха, променяха формата си с ужасяваща, плавна лекота. Имаха зъби и нокти и огромни, невероятни мускули. В анимационно филмче можеше да изглеждат забавни, но в реалния свят бяха ужасни и страховити, като всеки кошмар, който някое дете е имало някога. Един воин внезапно изпадна в паника. Опря пушка на рамо, откри огън и в миг всички останали започнаха да стрелят. На алеята замириса на пушек, ехтяха залпове. Накрая един след друг всички спряха и свалиха оръжието. Димът се разнесе, а анимационните герои все така си стояха там, ужасни и невероятни в своите ярки цветове от филмите. Бяха надупчени от куршуми, а раните заздравяваха за секунди пред очите на Воините. Чудовищните форми тичаха и се променяха с ужасяваща лекота и един войник се разциври. Чудовищата се смееха. Не изглеждаха изобщо забавни. — Кучето бе все така озъбено в усмивка.
— Не можете да ни нараните. Ние сме анимационни герои, а в анимацията всичко е възможно. Абсолютно всичко.
Надуха се като балони, изпълниха алеята и се нахвърлиха върху Воините със зъби и нокти. Наоколо се изпълни с викове, с ужасяващ смях и с приглушения звук на разкъсана плът. Анимационните герои разкъсваха войниците, играеха си с парчетата плът и не спираха да се смеят.
Франк Морс се обърна и хукна в мига, в който чудовищата се размърдаха, избяга от алеята и търчеше да спасява живота си, когато чу първите викове. Патрондашите с муниции го удряха болезнено по голите гърди докато тичаше, бе забравил за пушката в ръцете си. Забрави съвсем за своите приятели и събратя, за дълга и вярата си и бягаше с всички сили, задъхваше се и очакваше във всеки миг нещо ужасяващо да го сграбчи изотзад, но нищо не се случи. Стигна почти до края на улицата и тогава внезапно спря, когато една самотна фигура излезе на светло и се изправи срещу него.
В един миг Морс просто стоеше там, сърцето му блъскаше лудо в гърдите, дробовете му се напрягаха, после нервно вдигна пушката и я насочи към новодошлия, застанал само на няколко ярда от него. Ала не стреля. Разпозна фигурата. Седем фута висока, загърната в дълъг шлифер, с огромна, солидна козя глава, в едната си ръка държеше небрежно пистолет. Известно време двамата стояха и се гледаха един друг.