— Изведете го навън и го обесете на най-близкия уличен стълб.
После млъкна, обърна се бързо да погледне през прозореца, тъй като навън внезапно се чуха викове и изстрели, последвани от ужасени, агонизиращи писъци.
— Пазете съветниците! — изръмжа лейтенантът на хората си. — Ако създават проблеми, застреляйте ги.
Погледна отново през прозореца и ако не беше с гръб към своите, хората му щяха да видят как и последната капчица кръв изчезва от лицето му. Навън, на улицата, Воините умираха един след друг.
Те стреляха като обезумели, често улучваха някой от своите, но убиецът напредваше необезпокояван сред тях, избиваше всеки, когото докопаше. Ръцете му бяха като бръснач и ужасно силни. Погледна към прозореца с ухилената си подобна на ряпа глава и подигравателно отдаде чест на лейтенанта. Джак Феч бе дошъл в града.
Той остави кървава диря сред изплашените войници, разкъсваше със свръхестествената си сила хората буквално крайник по крайник. От всички страни към него летяха куршуми, забиваха се в него, облачета дим изригваха от дрипавите му дрехи, но тъй като не бе жив и никога не бе бил, Феч не пострада от нито един от тях. Нямаше кръв, която да пролее, нито кости за чупене, а пораженията по неживите компоненти на тялото му изчезваха за секунди, сякаш от въздуха взимаха нов материал. Ръцете му в ръкавици щракваха като менгеме, а тънката му фигура се движеше със смъртоносна грация и шеметна бързина и бе почти невъзможно да го проследиш.
От една странична улица изскочи танк и насочи дулото си към Джак. Той се обърна с лице към него, а оръдието гръмна. Джак Феч избегна с лекота снаряда, втурна се напред и сграбчи дясната гъсенична верига с две ръце. Отне му миг да повдигне танка и да го преобърне на една страна, повдигайки тонове стомана, сякаш бяха перце. Командирът на танка изпълзя от люка и размаха като обезумял автомата си. Джак сграбчи с две ръце главата му и я обърна на сто и осемдесет градуса. Звукът от счупения врат бе твърде тих сред общия грохот.
Някакъв войник метна граната към плашилото. Джак я улови и я хвърли обратно. Беше достатъчно близо, за да усети удара от взрива, но продължи да стои, без да помръдва, неуязвим за експлозията, която унищожи всичко наоколо. От тъмното се показа с рев хеликоптер, лаещите картечници издълбаха ями в улицата. Мина два пъти над плашилото, обсипа го с истински град от куршуми, а той продължи да стои там и издържа. Хеликоптерът зави, за да мине трети път над него. Джак изтръгна от земята стълба на една улична лампа и го метна като копие. То се заби в предното стъкло на хеликоптера и прикова пилота на мястото му като някоя буболечка от хербарий. Машината се завъртя, загубила контрол, и се разби в една горяща сграда. От експлозията горивото пламна и се разлетя надалеч. Като живи факли войниците бягаха и пищяха в нощта.
Джак Феч стоеше достатъчно далеч, за да не бъде засегнат, и това породи плаха надежда у един от Воините. Той се приближи до него с огнехвъргачка, а Джак тръгна да го посрещне с нетрепваща усмивка. Войникът откри огън веднага, щом приближи, и огънят заля плашилото. Джак бе обхванат от ярък, колеблив пламък, но не се подпали. Продължи да крачи напред, неудържим, непоколебим, непреодолима сила, а воинът захвърли огнехвъргачката и побягна пищейки. Джак Феч спря и се огледа. Войниците бяха избягали. Надолу по улицата бяха останали само неподвижни тела и горящите останки на разбития хеликоптер.
Плашилото се обърна и се отправи решително към сградата, в която се провеждаха заседанията на Градския съвет, а след него оставаха огнени следи. Бе обхванато от огнени езици, като жива мантия. Лейтенантът отвори прозореца и откри огън, но Джак не трепна от куршумите. Офицерът заповяда на войниците си да стрелят, двама от тях застанаха до него с автоматичните си пушки и също откриха огън. Джак Феч напредваше под градушката от куршуми като човек, който пори с гърди не особено висок прилив. Дори и сред пламъците Воините виждаха как главата-ряпа не престава да се усмихва.
Джак се качи по стълбите, отвори входната врата и тръгна по коридора към залата за заседания. Пред него наизлязоха Воини, които стреляха като обезумели и отстъпваха, докато той напредваше към тях — без да бърза. И тогава наоколо се възцари тишина, войниците един по един привършиха мунициите или пък оръжията им прегряха и за няколко кратки мига единственият звук в коридора бе тихото пращене на огнените езици, обхванали тялото на плашилото и отсеченото стържене на клоните крака по пода. Воините отстъпиха и влязоха в залата за заседания, а Джак Феч ги последва. Лейтенантът сграбчи Марли, дръпна го към себе си и опря дулото в главата му.