Стана лесно. Никой не го видя и никой не се опита да го спре. Колата му беше на улицата, където я бе оставил. Отвори вратата и се качи, очакваше всеки миг някой да изкрещи или дори куршум отнякъде, но навсякъде бе тихо. Запали колата, измърмори една кратка молитва и потегли по улицата към града. Към ада.
По всички улици имаше сгради, които бяха обстрелвани със снаряди или подпалени с факли. Пожарите още горяха, а никой не излизаше да ги угаси. Мъже и жени бяха разстреляни и набучени по парапетите за назидание на останалите. Тук-там имаше и разпънати на кръст, приковани към каменните стени с железни колове, забити в ръцете. Някои бяха още живи. Навсякъде бяха изписани с боя надписи и лозунги.
„Покай се, грешнико. Виновните ще бъдат наказани. Това е денят на Божията разплата.“
Трупове лежаха в локви от собствената си кръв, проснати по улиците, останали да лежат там, където са паднали. Бяха се насъбрали мухи. Калахан трябваше да намали, за да мине покрай телата. Колкото повече приближаваше центъра на града, толкова повече горящи сгради виждаше, пламъците се издигаха от всички страни.
„Това е денят на Сатаната — помисли си Калахан. — И аз направих всичко това възможно.“
Спря в края на улицата да огледа пътя и видя група войници да се забавляват с Дерек и Клайв Мандервил, неговите момчета за всичко. Войниците бяха образували кръг и се редуваха да блъскат Клайв напред-назад в средата му и всеки път го удряха малко по-силно. По лицето му вече имаше кръв, а краката му поддаваха. Беше твърде зашеметен, за да се отбранява. Сержантът стоеше извън кръга, смееше се и държеше Дерек на мушка. Дерек отчаяно бръщолевеше нещо, несъмнено използваше всичките си умения да го убеди да сключат сделка. Сержантът нямаше вид на човек, който слуша.
Калахан отмести поглед. Не можеше да се намеси. Не можеше да рискува да го спрат и заловят. Той носеше отговорност за това, което ставаше в Шадоус Фол, от него зависеше да го прекрати. Смяташе, че знае начин. Имаше един човек, който можеше и да е в състояние да спре нашествието и да отблъсне врага. Един мъж с вярата и силата да го стори. Свети Августин.
Отец Калахан се изсмя високо, а смехът не прозвуча жизнерадостно. Двамата със Свети Августин щяха да покажат на Воините какво всъщност означава Божият гняв.
Елфите наизлязоха с грохот изпод земята под хълма, материализираха се в Шадоус Фол и се нахвърлиха върху Воините като вълци върху беззащитно стадо. В един миг се появиха хиляди, облечени в древните си доспехи, с всичките си страховити оръжия. Яздеха своите жребци в бляскави медни доспехи, връхлитаха от небето с машини, изтъкани от фина сребърна паяжина. Коболди яхаха мощни мотори, чието гориво бе човешка кръв, появиха се и Спригани в такъв нечовешки вид, че трудно се разпознаваха като някаква форма на живот. Воините спряха по пътя си, разгневени и сащисани при вида на новия враг. Офицерите побързаха да ги назоват демони и дяволи, сатанински изчадия от самия Ад и се опитаха да ги отблъснат с вдигнати разпятия, но елфите само се разсмяха. Бяха по-древни от всички човешки религии. Те се врязваха в скупчените войници с шеметна скорост, от която сърцето спираше и трупове се разлетяваха на всички страни сред водопади от кръв. Блясваха саби, отекваха изстрели, светлинни оръжия припламваха във вечерния мрак.
Битката се вихреше навсякъде из града, елфите се разпръсваха и връхлитаха върху самотните Воини. Един елф се хвърли срещу брониран танк, който се появи с грохот от една странична уличка. Дългите му извити нокти разкъсаха стоманената броня с лекота и тя разцъфна като консервна кутия, разкрила своите лакомства. Войниците пищяха, а елфът препускаше като на родео, вкопчен встрани на танка, докато той се люлееше и с грохот се опитваше да го хвърли на земята. Задъха се от смях, провря се през отвора и скочи върху ужасените войници. Те бяха в капан във вътрешността на танка, без да имат никакво място да се бият или възможност избягат. Елфът откъсна главите им и започна да пие кръвта, бликаща от вратовете им. Пронизителни викове отекваха кратко в танка, а елфът разкъсваше, дереше и беше доволен. Остави шофьора за накрая, изтръгна сърцето му и го изяде, докато още туптеше. После излезе от танка, запя една стара песничка на забравен език и тръгна да търси нова жертва, за да утоли надигащия се глад.