Стана и се върна на стола до прозореца. Чувстваше се уморен, изцеден и само мъничко стар. Във всеки случай, вече не беше млад. Бе забравил откога е в Шадоус Фол, особено след като прекарваше толкова време с елфите, но трябва да бяха минали доста години, откакто бе умрял твърде млад в Париж и се бе превърнал в легенда. Тя не просъществува дълго — само няколко години по-късно същите хора, които го бяха насърчавали да бърза да живее и да умре млад, си бяха си намерили друга легенда, в която да вярват. И той се озова в Шадоус Фол. Усмихна се леко, като си спомни какъв живот бе водил. Песните, стиховете, пиенето, наркотиците и страстните жени — но най-вече музиката. Не се бе отнасял особено добре с приятелите си, но им бе посветил няколко песни, които си струваха.
Придърпа стола до бюрото пред себе си. Бе зает да записва една песен през повечето време, откакто седеше, и искаше да я довърши, преди да си тръгне. Не смяташе, че му остава много време. Нито пък на града. И двете страни бяха забравили за какво се сражаваха. Дотолкова бяха обсебени от необходимостта да победят врага, че изглеждаха готови да унищожат Шадоус Фол, вместо да го видят как пада в ръцете на противника. Морисън не бе забравил. Градът трябваше да оцелее. Бе от значение за толкова много хора. Той дори имаше идея как да го спаси. Планът бе добър — щеше да разгроми Воините и да спаси Шадоус Фол от още разрушения — ако проработеше. Последният му план, да накара елфите да излязат от земята под хълма, би могъл да се опише само като частичен успех, но този път бе сигурен, че новият план ще проработи. Единственият проблем бе, че най-вероятно той самият щеше да бъде убит.
Намръщи се, като погледна навън към опустялата улица. Още не бе готов да умре. Имаше толкова неща да свърши. Вратата към вечността не преставаше да го зове, още откакто пристигна в Шадоус Фол, но той отказваше да чуе призива. Сега всичко бе различно. Погледна пак към дивана и въздъхна тихичко. Не бяха много нещата, които щяха да му липсват, но Сузан определено беше сред тях. Искаше му се да я бе срещнал преди тя да дойде в Шадоус Фол, когато и двамата бяха все още реални и тепърва щяха да бъдат погрешно разбрани като легенди.
Вече му се струваше, че е свършил всичко, което имаше значение. Някой друг можеше да продължи с песните и да бъде лошият пример за града. Оставаше само още едно нещо, което трябваше да се направи, и то бе да бъде спасен градът, който му бе дал втори шанс. Той неочаквано се усмихна. Кой би си помислил, че той ще се окаже героят? Поседя известно време, загледан в празното пространство. Бе уплашен, но това нямаше да го спре. Градът имаше значение, не той. Винаги бе знаел това.
Погледна листа хартия на бюрото пред себе си. Вероятно последната песен, която някога ще напише. Не от най-добрите, но достатъчно добра, за да я остави, преди да си отиде. Написа я за сбогом, защото се съмняваше, че ще успее лично да се сбогува. Щеше да я остави там, на бюрото, когато си тръгне, а Сузан и Поли щяха да я намерят, когато се събудят. Помисли си, че може да ги събуди, преди да излезе, но реши да не го прави. Те щяха да се опитат да го разубедят да не прави това, което е решил, и се боеше, че ще прояви слабост и ще ги послуша.
Стана и се приближи тихо до дивана. Свали одеялото от раменете си и загърна внимателно двете заспали фигури. Огледа се и се наслади на сребърното сияние на лунната светлина, въздъхна. Излезе от стаята, затвори тихо вратата след себе си, мина по коридора и излезе от къщата. На улицата бе студено и пусто. Наоколо нямаше никой, който да обезпокои почивката на Сузан и Поли, но той провери дали входната врата е заключена, просто за всеки случай. Отдалечи се надолу по улицата, тананикайки мелодията на новата си песен в такт със скриптенето на леда под краката му. Въздухът бе мразовит и много чист, а луната бе като прожектор.
10.
Втори удар
Всички очакваха утрото, но то не идваше. Часовете минаваха, а нощта се проточи. Луната светеше ярко, но небето бе беззвездно. Навсякъде из Шадоус Фол пожарите постепенно изгасваха, а кръвта по тротоарите засъхваше. Войниците се окопаваха и строяха укрепления за оръдията си, докато защитниците на града издигаха барикади по улиците и събираха каквито оръжия намереха. Напрежението растеше, докато двете страни се подготвяха за следващата фаза на битката, наясно с факта, че този път убийствата и погромът няма да спрат, докато едната или другата страна не постигне победа. Пълна победа. Нямаше да има преговори за мир нито опити за дипломация. Това бе битка за сърцето и душата на Шадоус Фол и никоя страна не проявяваше интерес към компромиси.