Уилям Ройс, върховният главнокомандващ на Воините на Кръста, седеше в своя кабинет в подвижния фургон, понастоящем паркиран в покрайнините на града. Въпреки постигнатото от неговата армия, за него не бе безопасно да се придвижи към вътрешността на града. Дори и на окупираните райони не можеше да се има доверие. Ройс погледна купчината документи на бюрото пред себе си и положи върховно усилие да се овладее. Нищо не бе протекло по план. Цялата предварителна работа, извършена от агентите му във и около града, се оказа безсмислена, щом сраженията започнаха. Целият град се бе изправил срещу армията му, твърде често по напълно непредвидим начин. Защитниците трябваше да се окажат лесна плячка, без вярата и отдадеността, които даваха на Воините сила. Но жителите на града бяха отвърнали яростно на удара, с решителност, която бе свела настъплението до бавно пълзене напред.
За капак на това, основната сила на нашествениците бе разцепена и разбита на групички поради самото естество на града. Войниците се бяха забатачили на стотици фронтове и водеха сражения и престрелки на стотици места и в десетки времеви зони, твърде често срещу непознати сили и оръжия. Комуникациите бяха в истински хаос. Воините бяха предвидили част от затрудненията, но съвсем не всички. При цялото предварително разузнаване, те се бяха провалили в преценката на действителната сложност на града. Ройс се намръщи още повече. Беше се провалил. Не бе разбрал. Старателно подготвяната му армия бе постигнала тук-там успех, а числеността и въоръжението им даваха пълен превес, но той не успяваше да открие един-единствен главен фронт, срещу който да ги използва.
И за десерт се появиха елфите. Ройс стовари юмрук върху купчината с доклади. Неговите разузнавачи бяха убедени, че елфите не планират да напускат земята под хълма, да не говорим за това да излязат на предна линия, за да отбраняват града. Дори имаше някакви индикации, че те планират да прекъснат напълно всякаква връзка с човешкия свят. Ройс бе градил плановете си върху тази информация, дори в известна степен зависеше от нея, но сбърка. Нещо трябва да се бе случило, за да се променят нещата, но какво бе то? В докладите нямаше нищо, което да обясни ситуацията.
Елфите символизираха всичко, което се бе объркало в настъплението. Самото им присъствие объркваше войските му. Войниците не можеха да се примирят с факта, че вярата и кръста не бяха достатъчни да им осигурят незабавна победа над демоните от Ада. Не на това ги бяха учили, не това ги караха да очакват. Съмнението подкопаваше вярата, а без вяра не можеше да има дисциплина.
Според докладите елфите не можеха да бъдат спрени, нито убити. Често самото им присъствие бе достатъчно, за да обърне битката в полза на защитниците на града. Ройс разчисти книжата от бюрото си с един замах и ги остави да изпопадат по земята. Трябваше да има някаква тайна причина за успешната съпротива, нещо, което разузнавачите не бяха му казали. Той се обърна в стола си с лице към телевизора в пентаграма от син тебешир и тъмният екран отвърна подигравателно на погледа му. Посегна към дистанционното и замръзна, когато телевизорът се включи сам. Ръката му бе все още на няколко инча от дистанционното, но екранът вече просветваше. Образът бързо се проясни и се показа самият Ройс, седнал на златен трон сред море от пламъци. От челото му щръкнаха рога на козел и се извиха над главата му. Краката му бяха разцепени копита. Образът му се усмихна и му намигна.
— Уилям, сладичък Уилям, очаквах твоето обаждане.
— Ти наруши споразумението — каза Ройс с леден глас. — Не трябва да се появяваш, освен ако не те повикам. Такава ни беше договорката.
Фигурата сви рамене.
— Такива уговорки винаги са гъвкави. Ставаме все по-близки двамата, ти и аз. Скоро нищо няма да може да ни раздели.
— Лъжец, най-изпечен сред лъжците.
Ройс се мъчеше да се овладее и да запази спокоен вид. Не беше добре да позволи на демона да си помисли, че може да го разиграва. Не бе безопасно.
— Кажи ми, изчадие Адово, нашествието ми е спряно, заради проклетите елфи. Защо не ме предупреди, че ще се намесят?
— Когато ме попита, нямаха такива планове. Не попита повторно. Тц-тц… Уилям, грешка… Определено е грешка. Все пак, няма значение. Все още можеш да победиш елфите със свещениците магове.
— Много свободно раздаваш предложенията сега, демоне. Как мога да ти вярвам?
Изображението се ухили широко, видяха се мръсни, остри зъби.
— Ти си мой син, Уилям, и съм много доволен от теб.
Образът изчезна от екрана и телевизорът се изключи. Ройс погледна към дистанционното, после към ръцете си, които леко трепереха. Внезапно интеркомът забръмча и той подскочи в стола. Изчака миг, за да не създава впечатление, че е очаквал разговора, после натисна копчето.