— Разочароваш ме, Колдър. Очаквах повече от теб. Да позволиш да те заблуди приятният външен вид, след всички отправени предупреждения. Не можеш да вярваш на нищо тук, момче. Сега се отдръпни и ме остави да се оправя с тази твар.
— Не можете да го застреляте — каза Колдър разтреперан. — Не можете. Той е Бруин Беър. Беше моят любим герой, когато бях дете. Беше героят на всички деца. Няма да ви позволя да го нараните.
— Отмести се — повтори Ферис. — Няма място за слабост у Воините. Ние вършим Божиите дела и не е наша работа да ги поставяме под въпрос. Това нещо зад теб е поругание. То олицетворява всичко, което сме се клели да изтребим с огън и меч в този град. Още не е твърде късно, Колдър. Все още можеш да се завърнеш в лоното Божие. Но ако останеш, където си, ще стрелям през теб, за да унищожа демона. Отмести се, момче.
Колдър се опита да каже „не“, но бе толкова изплашен, че не можа да произнесе думата, затова само поклати глава онемял. Полковник Ферис насочи пистолета си и стреля от упор в Колдър. Той извика и разпери ръце, сякаш да се защити. Силният изстрел още отекваше в тясната уличка, когато той осъзна, че е невредим и бавно отпусна ръце. Погледна надолу към тялото си, но нямаше и следа от кръв или дупка от куршум. Полковникът го погледна глупаво с все още протегната ръка, а димът не се бе разнесъл от дулото на пистолета му. Нямаше начин да пропусне от толкова близко разстояние. Още една стъпка напред и пистолетът щеше да опре в гърдите на Колдър. Ферис осъзна, че е зяпнал с отворена уста и рязко я затвори. Изпъна ръка и дръпна спусъка отново и отново. Колдър трепваше при всеки изстрел, но не се отмести. И когато ехото заглъхна, Колдър все така стоеше невредим на мястото си. Бруин Беър пристъпи напред, показа се зад него и се усмихна на Ферис.
— Сега сте в моя свят, полковник, а в него на добрите хора не им се случват лоши неща. Моля, бъдете така добър да се предадете. Наистина нямате друг избор.
Ферис изръмжа срещу него, захвърли пистолета си и измъкна от ботуша си осветен в църква сребърен кинжал. Тръгна към мечока, лицето му бе изкривено от ярост и страх. Успя да направи две крачки и тогава зад него от сенките се показа Сий Гоут и го удари много професионално по главата с дълга и тежка сопа. Ферис се олюля на краката си, изпусна ножа, но не падна. Козелът го удари отново и този път се постара. Ферис се срути на земята и остана неподвижен. Сий Гоут го срита по едно болезнено място, за да се увери, че Ферис наистина е в безсъзнание, после свали тоягата и се ухили весело на Колдър.
— Винаги можеш да различиш един офицер. Те са толкова тъпи, че трябва да ги удариш два пъти, преди да забележат, че нещо се случва. Здрасти, синко, добре си дошъл сред кървящата Съпротива. Донеси си оръжието и мунициите и може да забравиш за несигурната си заплата.
Той изгледа кръвнишки лежащия в безсъзнание полковник, после погледна с надежда към Бруин Беър.
— Някакъв шанс да пречукам този? Вече имаме половин дузина гадни офицери в плен.
— Ние не убиваме — отвърна твърдо мечокът. — Ние сме от добрите.
Сий Гоут се обърна и удари главата си няколко пъти в близката стена. Колдър наблюдаваше с любопитство.
— Това помага ли?
— Не както някога — призна козелът. — Е, добре, хайде да се махаме оттук, по дяволите, преди приятелчетата на Спящата красавица да са тръгнали да го търсят.
Той вдигна Ферис, метна го небрежно на рамо и тръгна надолу по уличката. Колдър и Бруин Беър го последваха.
— Каза нещо за Съпротивата — обади се Колдър. — Кои всъщност са те?
— Всички, които тъпо и упорито отказват да приемат, че са победени — отвърна козелът. — За момента предимно животни, но няма дискриминация. На практика сритваме задниците на Воините, разбиваме плановете им, изкарваме им ангелите и предимно действаме както ни хрумне.
— Но не убиваме — обади се мечокът.
— Защо? — попита Колдър.
— Не ни харесва какво ни причинява това — отвърна козелът тихичко.
И така Питър Колдър тръгна с Бруин Беър и Сий Гоут да се присъедини към Съпротивата, където намери много приятели от детството си — и една нова кауза, в която да вярва.
Елфите и Воините се сражаваха навсякъде из града и накрая се озоваха лице в лице от двете противоположни страни на Гленканън Скуеър. Не приличаше много на другите площади, по които в две редици растат рошави дървета и стърчи статуя на конник, която се нуждае от старателно почистване. Елфите имаха съвършени оръжия, но Воините ги превъзхождаха по численост. Навсякъде наоколо се виждаха само развалини. Всички сгради бяха разрушени и най-често овъглени и изпепелени. Всички улични лампи бяха изпотрошени, а съседните улици, водещи насам, бяха затворени и барикадирани. Навсякъде имаше трупове и умиращи, оставени да лежат там, където са паднали. И двете страни бяха понесли огромни загуби и бяха готови да дадат още, но за момента бяха разколебани. Силата и духът не бяха сломени, но и двете страни започнаха да проумяват, че победата може да бъде постигната единствено на ужасна цена. Това означаваше да се използват оръжия и тактика, които напълно вероятно щяха да унищожат целия град, всичко и всички в него. И двете страни разсъждаваха над това, но за момента се колебаеха.